Demosten's Blog (Bulgarian)

Коледни дарения

2011-12-19T23:24:00.000+02:00

С наближаването на коледните празници, от телевизията, радиото и дори от уредбите на големите магазини, ме затрупват с предложения и идеи за коледни дарителски кампании. Дни наред се чудя коя да избера.

Не, разбира се не се чудя. Няма да участвам в това откровено, предколедно лицемерие. "Дари топъл обяд на дете". На това дете преди коледа не му ли е бил нужен топъл обяд? А след коледа няма ли да му е нужен? Даренията уважаеми политици, фирми, банки, институции, PR агенции и т.н. не са кампания, а нещо, което или чувстваш в сърцето си и го правиш, без да се съобразяваш дали наближава коледа. Ил' пък не го правиш изобщо.

Има разбира се и контрапример:

Това не е предколедна кампания и като цяло идеята ми харесва. Кажете обаче, не Ви ли оставя този "рекламен клип" с някакво неприятно усещане за вина? Така и би трябвало да се чувствате, след като сте си оставили детето в дом! Не сте ли? И аз не съм. Защо тогава някой трябва да ни облъчва с реклами, които ни карат да се чувстваме виновни и ни асоциират с това?

В България има много добри хора. Аз познавам изненадващ, за мен самия, брой дарители. Никой от тях не си го е написал на челото и не е парадирал с това! Тези хора не са богати. Не и на пари. И човек винаги може да намери, какво да направи с някой друг "излишен" лев. Но вместо това, те даряват. Смятам, че Българите сме достатъчно зрели да даряваме. Дали тези, които правят дарителски кампании са достатъчно зрели обаче, предстои да се доказва.

Айн Ранд и "Изворът"

2010-07-11T12:59:00.002+03:00

"Изворът" (The Fountainhead) на Айн Ранд (Ayn Rand) е една от най-невероятните книги, които съм чел. Смятам че тази книга има потенциала да промени живота на всеки мислещ човек. Не искам и не мога да разкажа много за нея. Това би било моето разбиране, което си е много лично. Ще ви оставя сами да откриете своята истина в красотата на тази книга.

Няма перфектни животни в гората

2010-06-13T11:30:00.001+03:00

Няма перфектни животни в гората. Наистина няма. Вярно е - има такива, които нямат естествени врагове, но дори те ако не са на ниво умират от глад. В гората имаме специалисти. Специалисти в надбягването на жертви, в дебненето, в грубата сила, в маскирането и криенето, в груповото ловуване, в груповата защита, в размножаването, в нощния лов и т.н. Но няма животно което да може всичките тези неща. И с хората е същото.

Написах тези думи по повод това, че днес се срещнах с няколко много важни персони и те бяха все различни. Видях шеф диригента, човек изпълнен с ентусиазъм и енергия които заразяват. Видях младока - човек с млад дух (а не млад като години) подготвящ се да наследи шефа. Видях уморененото старо куче, видях "искам да покажа че наистина съм за тука". Все различни хора с много положителни качества, заслужаващи и получаващи уважение. Но никой от тях не беше събирателен образ на останалите, никой не беше перфектен - и слава богу!

този материал го публикувам с голямо закъснение, затова всяка прилика с действителни лица и събития днес е случайна

Йохохо и бутилка ром (ама да е с бандерол)

2010-06-10T00:15:00.006+03:00

"Данък върху всеки продаден празен компактдиск въведе вчера правителството с промени в Закона за авторското право. Производителите и търговците на празни CD, DVD, видеокасети, USB стикове с памет или други информационни носители, върху които може да се запише авторска музика, текст или филм, ще плащат между 1 и 1,5% от доставната цена на продукта. Парите ще отиват за компенсация на авторите, чиито произведения хипотетично биха могли да бъдат презаписани."

Не мога да повярвам на очите си! Правителството на собствената ми държава ме обявява за "хипотетичен" престъпник и ме облага с данък за това!!! Не се ли казваше в конституцията, че всеки е невинен до доказване на противното. Или този данък не е вменяване на вина? Какво е тогава? Разпределяне на недоказаната вина между мен и неизвестни извършители? Това май пак е противоконституционно.

Не разбрах кого точно ще обложат. Производителите или търговците? Според мен най-добре и двамата. Те разбира се ще обложат крайния потребител но това са правилата на икономическата игра. Последния във веригата плаща сметката и за всички преди него. Само се чудя ако занеса DVD-тата които ползвам за резервно копие на папката в която работя (т.е. аз съм автора) в данъчното, дали ще ми върнат въпросните "между 1 и 1,5% от доставната цена на продукта" щото на тях няма нищо чуждо?

Закона не прави разлика между информационни носители за еднократен и многократен запис. Това е сериозен пропуск който трябва да се коригира. Компакт дисковете и DVD-тата (поне повечето от тях) са за еднократен запис. Но по спецификация един USB стик трябва да издържи между 10,000 и 1,000,000 записа. Хипотетично всеки от тези записи може да ощети някой автор. Защо да облагаме само веднъж? Най-добре всеки USB стик да си върви в комплект с данъчен инспектор и той да брои колко презаписа се правят и да калкулира данъка.

Между другото разните там неща с електроники в тях: микровълновата ми фурна, бордовия компютър на колата, телевизора ми (нали помни канали някъде) - също имат енерго независимима памет и хипотетично могат да бъдат ползвани тайничко за някоя и друга MP3-ка или поне текстов файл от друг автор. Мисля че е редно и те да се облагат с този данък.

"“От 1993 г. имаше въможност в закона да се събират такива такси от частни сдружения, но нищо не се случваше. В Европа се отчисляват между 3% и 5% от цената на продуктите. Дори в Румъния таксата върху празните носители е 3%”, обясни Дамянов."

Не знам това колко е вярно но ако приемем че е така (ние вярваме/верваме на управниците нали?): интересно защо, когато копираме нещо от развитите "демокрации", винаги копираме нещата така, че да е възможно най-прецакващо за хората в България? Защо не копираме от САЩ тази такса? Я проверете дали там има такава? Нали и с тях сме големи приятели? И не е ли по-добре да копираме първо доходите им, че да има с какво да ги плащаме пусти нови данъци?

"Приходите от “данък компактдиск” се разпределят между сдруженията, съответно продуценти и автори на произведения. Преди това обаче 20% ще се отчисляват за националния фонд “Култура”."

Ами аз? Аз като автор на блог може да бъда ощетен и някой без да ме пита да си копира моите произведения на информационен носител. Смятам че ми се полага обезщетение. И понеже сам съм си и продуцент, за това също ми се полага. Или парите се разпределят само между членовете на въпросните сдружения? Ако е така, кажете къде са бланките за записване, искам и аз да стана член. Моля свържете се с мен да ви дам номера на банковата си сметка за превеждане на парите. Само трябва да се разберем как ще си ги делим. На основа на какво се разпределят? На страница, на песен, на филм, на блогпост, на фотография? Мисля че ще е най-добре да е на базата на хипотетичната вероятност, някой да си запише точно моите неща на информационен носител.

Световната практика показва след като всичко това се направи "в името на авторите". Въпросните автори виждат между 0 и 10% от приходите на тези инициативи. Най-често 0%. Българската практика показва, че и това ще копираме успешно.

© 2010 Demosten
Всички права запазени

За Решителността

2010-06-09T00:12:00.008+03:00

(съчинение с елементи на разсъждение)

Тя е качество което за някои е вродено. За други е като любовта - идва и си отива когато пожелае и не се съобразява дали сме готови или не. При трети изцяло липсва. Четвърти цял живот се борят за да се сдобият с него. Пети го имат и прекаляват с ползването му.

За да пиша за решителността, първо трябва да я дефинирам. Ще започна с едно понятие на Антъни Робинс което той нарича "Личностна сила" (personal power) и това е "силата да предприемаш действия" (the power to take action). За да придобие това определение смисъла, който аз влагам в думата решителност, трябва да бъде допълнено с думите "с ясното съзнание, че те ще променят живота ти". Допълнението е важно, защото всеки от нас предприема ежедневно действия, които променят живота ни, но не винаги го съзнаваме. Ходенето на работа ни прави по-богати и по-изморени. Къпането ни прави по-чисти, спортуването по-здрави. Всичко това променя живота ни, но това става по-скоро под формата на навик, отколкото като цел за промяна. Когато обаче искаме да направим промяна в себе си или живота си - нещо което ще промени съдбата ни, тогава ни трябва Решителност т.е. "силата да предприемаш действия с ясното съзнание че те ще променят живота ти". Респективно нерешителността е отсъствието на тази сила.

Много хора смесват решителността с честта и смятат, че тези две качества са родени едно за друго, подобно на доматите и краставиците в шопската салата. Когато се комбинират обаче, те повече пречат отколкото помагат. Как ми се е искало, веднъж взел решението да напусна работа да отида и да кажа на шефа си "Ти си тъпо магаре! Не се съобразяваш с професионалното ми мнение когато наемаш хора и после ми ги даваш да ги управлявам. Не можеш да приемеш добър съвет, защото имаш 'управленско достойнство' и се държиш като дирибей, който слуша само себе си. Искаш ми управленски резултати, но не ми даваш управленски права" (и още доста в този дух). Решителността ми вече си беше свършила работата - бях подал оставка. Честта ми повеляваше да отида и да си кажа тези неща, подклаждана от яда ми, че няколкогодишен труд отива на вятъра. Добре че имам умни приятели за трезв съвет - не го направих. Нямаше смисъл. Това нямаше да промени човека (такива промени идват само отвътре), нито да го накара да се замисли и да се удари по челото с думите "ей вярно бе", а само да го обиди.
Разбира се има и обратния вариант. Честта ти да бъде засегната и това да те подтикне да действаш решително. Но както вече казах, честта рядко е добър съветник.

След като махнахме честта от уравнението най-после мога да пиша за решителността в чистата й форма. А такава рядко се среща. Хората често помагат на решителността си като на дълго и широко афишират какво смятат да правят, как в най-скоро време ще променят живота си, с което предизвикват реакции в околните. Тези реакции им дават увереността че може и да успеят, а ако реакциите са отрицателни често ги отказват. Това не е решителност в чистата си форма. В чиста форма съм срещал решителността в лицето на млада дама, преживяла твърде неприятни неща за годините си и намерила сили да се справи с тях. Тя върви през живота си без да парадира какво е правила, прави или смята да прави, тя просто действа. Промените които прави с живота си са сериозни и за мен тя е един от най-решителните хора които познавам. Разбира се, ако днес се запознаете с нея няма да усетите това нейно качество. Дори може да решите че не го притежава изобщо. Тя няма да ви говори за личните си планове - просто ще действа. И ако действията й не ви засягат така и няма да разберете с колко силен човек сте се запознали наскоро.

Но ето че идва време да пиша за НЕрешителността. Тя е истинската тема тук. Важна е, защото за разлика от Решителността, я има във всеки от нас. Аз нямам рецепта за преодоляването й. Всеки намира свой начин за това и всяка победа е временна, а поражението НЕ е окончателно. Това което мога да разкажа, е колко много пречи:

Когато трябва да се запознаеш с любим човек. Трябва да отидеш и да му дадеш да разбере колко страхотен си ти. Ти се отказваш мислейки си "не сега - така ще си пропилея шансовете". Истината е че шансовете ти вече са пропиляни - ти така и няма да намериш сили да отидеш да я/го заговориш. Можеше и да не се получи, но можеше и да е много красиво. Никога няма да узнаеш. За сметка на това при любимия ти човек отива някой, който може да няма много от положителните ти качества но има решителността да го направи докато ти гледаш.
Когато си казваш "добре ми е на тази работа, вярно не е много интересна и можеше да е по-добре платена но така ми е добре, кой знае на каква ще попадна". И вероятно си прав. Ами ако не си? Не ходиш на интервюта редовно нали? От къде тогава знаеш?
Или когато си мислиш "абе добре ми е с тази половинка, вярно че сме различни като характери и се караме за глупости ама нали ми е дошло времето да се задомя, къде ще търся тепърва, по-добре така" - следва 30+ години брак с деца и т.н. с човек който не е най-подходящия за теб или 2-5 години трупане на лоши емоции преди някой от вас да събере решителност и сили да се откаже (или при повечко късмет да срещнеш по-подходящия човек без да го търсиш).
Когато си казваш "не мога да спечеля това състезание - той/тя е много по-добър и тренира като животно" - и вярно не го спечелваш!
Когато решиш че "не можеш да се впишеш в тази компания", "не можеш да пееш", "не можеш да тичаш толкова дълго", "не можеш да ..." - и винаги се оказваш прав. Ако не си го помислиш, само тогава има шанс да се получи.

Удивително е как твърде много хора просто плуват през живота си очаквайки хубавите неща сами да им се случват, без те да трябва да правят каквото и да е. После заявят, че живота/държавата/обществото/работодателя и др. са се отнесли несправедливо с тях и продължават да не правят нищо, освен да искат "нещо да се промени". И кой тук трябва да промени нещо? Има принцип който гласи "докато правиш едни и същи неща по един и същ незадоволителен начин, ще получаваш едни и същи незадоволителни резултати". Единствения изход от тази ситуация е с желание за промяна и Решителност за осъществяването й.

2010-01-28T23:35:00.002+02:00

Ето тази реклама ме посрещна снощи докато се прибирах и ме развесели. Много добре прицелена! И познавайки интелектуалната мощ на голяма част от участниците във въпросното предаване, повечето от тях като нищо ще изтичат до домоуправителя да се обадят!

Кеф ти брадАр - кеф ти домсАвет! Струва ми се, че някой от авторите пише по-често на така наречената шльокавица (6liokavica) отколкото на кирилица ;) Колкото до неправилната употреба на думичката "който" ... ще се направя че не съм го видял.

До кога ще чакаме трамвая (автобуса, тролейбуса)

2010-01-15T10:39:00.007+02:00

Случвало ли ви се е да стоите на спирката, закъснявате за някъде, навън е студ (или пък жега), а вие се чудите кога най-после ще дойде тъпото превозно средство? Благодарение тази функционалност в сайта на центъра за градска мобилност, аз вече не се чудя а знам ;) . В момента, сайта е букмаркнат в браузъра на телефона ми и когато се наложи да разбера, кога ще дойде въпросното превозно средство, избирам вид, номер на линия, направление и спирка и разбирам. Информацията е много акуратна и се взема от GPS в самите превозни средства. Опреснява се на много малък интервал от време. Останах с впечатление, че е на всеки 5-10 мин. Вчера го пробвах 2 пъти и грешката беше под 1 минута! Страницата работи прилично на Opera Mobile но има доста JavaScript и не зная как ще работи на други мобилни браузъри. Ако някой има впечатления да пише коментарче. А това: http://gps.skgt-bg.com/Web/SelectByLine.aspx е директен линк към нещото без излишни фреймове, което е по-удобно за мобилни телефони.

(*) Снимката е от блога на fen с разрешение на автора

Извличане на повече от домашния рутер

2009-12-07T16:49:00.006+02:00

Спомням си как около миналогодишната коледа спешно ми потрябва устройство с което да мога да взема един wireless сигнал и да го усиля за да се хваща в целия апартамент. За малко да си купя тогава, но ми се размина. По коледа никой не работи.

Зная че някой рутери го могат, но моя (разбира се) не. Бях забравил за случката описана по-горе, защото от тогава подобно нещо не ми е трябвало. Снощи обаче се заговорих с един приятел, който ми каза че има подобен проблем и ей така докато си говорехме, пуснах едно търсене в Гугъл и така открих DD-WRT. Накратко това е проект с отворен код, продължение на кода на един от рутерите на Linksys, който преди време компанията беше принудена (с известно подбутване от будни граждани) да отвори.

Видях че моето устройство се поддържа и има ясни инструкции и искрицата на фърмуериста пламна в мен. Нямаше да мога да спя спокойно докато не пробвам какво ще стане!

И то стана, и даже запали. Отне около 30 мин заедно с внимателното четене и screen shots на екраните на стария интерфейс (щото съм си паметлив). Вече си имах web интерфейс с който да си подкарам интернета. Но тъй като човек не цени това което е получил лесно ... започнаха проблемите. Интернета не върви и това е. А без интернет не мога да разбера дали някой не е имал проблеми с това и как ги е решил. След 2 часа обливане в студена пот, планиране покупка на нов рутер на другия ден, чудене дали да не смъкна някоя по-бета версия и МНОГО ровене във въпросния web интерфейс - интернета изгря. Оказа че съм объркал режима на wireless и съм му казал да взема през него интернет, при което порта за интернет от кабел се забранява автоматично. Камък ми падна от ... джоба.

Какво получих в повече:

различни режими на wireless интерфейса - AP, AP Client, AP Client Bridged, Repeater и т.н.
статистики на трафика които се виждат като графики в реално време и такива които се трупат на ден. Статистики на натоварването на процесора, интерфейсите и свободната памет
телнет достъп и възможност за изпълняване на команди през web интерфейса. Може да се напряват също така неща като: разделяне на LAN от WiFi клиентите в отделни мрежи така че да не се виждат един друг (подходящо като евтино решение за заведения които предлагат интернет на клиентите си)
премахване на много ограничения (примерно количеството на пренасочени портове)
голямо количество функционалност, която в момента не ползвам но зная че е там и може да се ползва, без да се налага да купувам ново устройство само заради нея.

Извод: Заслужава си! Вярно е че подобна операция носи известен риск и проблеми (web интерфейса понякога заспива след рестарт и не се връща на страницата при което се налага да го правиш ръчно). Но от друга страна сега имам устройство с цялата функционалност която ми е нужна напук на това, че производителите са сложили в него по-малко отколкото то може да бъде. При други обстоятелства бих си купил по "функционално" устройство щото с това не може да се прави *****. Това често се случва в света на фърмуера нали? Свиквайте ... или по-добре недейте!

Roma TV

2009-08-21T11:01:00.004+03:00

Днес за пореден път бях свидетел как възрастен човек - сам кондуктор в трамвая не поиска билетче на млада ромка[*], която беше твърде заета да говори по мобилния си телефон за да се занимава с такива дреболии. В същото време всички останали (не роми) веднага подаваха билети и карти за проверка. ... И що? Що трябва да търпим и толерираме подобно поведение? За да става това все по-нормално и нормално с годините? И как така в момента в който поискаш на рома/ромката билетче, започва пищене за права, дискриминация и т.н.? (и такива сцени съм виждал). Какви права и каква дискриминация, когато не спазваш правилата? Виждал съм и такива, които не се самоопределят като българи и се държат като че ли са "на гости" само че за постоянно. Това разбира се не е проблем. Проблема е къде се намираш. Аз например, когато съм в Германия спазвам германските правила и закони, а когато съм в България - българските. Ако те са "на гости" тук, нека спазват българските правила. Ако са Българи - също.

Легенда:
[*] циганка с права (като правото да се вози без билетче)

Офисът и хората в него

2009-05-25T22:00:00.009+03:00

Днес минах край красива, 2 етажна, фирмена офис сграда и се насладих на добре поддържаната градинка отпред. После погледнах красивите и празни офиси на приземния етаж и продължих покрай сградата, но вече от страната на глухата и не особено ползвана уличка. Там видях и работещите във фирмата - 20-тина човека в "хале" от 40-50 кв. м. Отворили широко вратата за да влиза въздух в лятната жега и се сетих за красивите празни помещения отпред. Стана ми неприятно да гледам този контраст. Прекомерна показност за клиентите и партньорите отпред, докато в задната - по-лоша част на сградата хората, които работят, за да съществува тази показност, се блъскат в едно единствено лошо климатизирано помещение.

Вероятно целта е да се демонстрира благосъстояние и просперитет на всяка цена, но се питам дали това е начина? Признавам си, че когато вляза в твърде лъскав офис, особено като потенциален клиент, първата ми мисъл е нещо от сорта на "хмм, тия може би дерат кожи от клиентите и тапицират офиса с тях?" (важи и за банки). Една приятелка описа подобен офис с думите "подтискащо луксозно", когато я попитах дали и харесва там. Дразнещо е, че продължава да има работодатели които правят разлика между "работни помещения" и "офиси" или между "работещи" и "отдел продажби/работа с клиенти". Разбира се, всеки сам избира дали да работи на дадено място, така че предполагам всичко е наред. Сегашната и предишната ми работа не правят разделение и това е една от причините да харесвам работата си. Така че мислете и гледайте внимателно когато сменяте работа. Пожелавам ви приятна работа! :)

До вчера ходих в тоалетната с книга, от днес с библиотека!

2008-11-09T20:51:00.008+02:00

От няколко месеца съм горд собственик на четец на електронни книги (т.н. eReader) lBook v3. След като дълго събирах впечатления мисля, че е време за ревю.

Устройството е китайско и използва екран от тип електронна хартия. Идеята за подобен род екрани е сравнително нова и има няколко конкуриращи се технологии. Тези които знам се наричат eINK и ePaper. Екрана определено е най-впечатляващата част. Черно бял (4 нива на сивото), отлично имитиращ хартия, матов и без подсветка. На практика, за да четете от него ви трябва точно толкова светлина, колкото и ако четете от обикновена книга. Очите ми се измарят по-малко отколкото от хартия, поради факта че мога да сменям размера на буквите така, че да отговарят на вкуса ми :) Един от малкото недостатъци на екрана е, че много бавно се опреснява при смяна на образа. Това, заедно с факта, че е черно-бял, правят невъзможно гледането на филми на него. И до голяма степен обезсмислят гледането на картинки, въпреки че се поддържат всички основни формати картинки за разглеждане. Доколктото ми е известно, това е недостатък на технологията "електронна хартия".

lBook разпознава много формати за документи: TXT, PDF, DOC, RTF, CHM, HTML, ZIP,FB2, WOF. Освен това може да свири MP3 файлове (включително докато четете от него) и както вече казах показва картинки. Четенето се извършва чрез така наречените "readers". Това е важно поради факта, че именно там са най сериозните недостатъци на устройството и не може да очаквате, че след като можете да правите определени неща с четеца за TXT, същото ще се случи примерно и при CHM. Ето кратки впечатления за readers които до момента съм ползвал.

TXT - перфектен, има хитри възможности които не очаквах като например разпознаване по определени признаци на глави в текстовия файл и чудесен начин на изобразяване прогреса на четене. Недостатък - не може да обръща текста хоризонтално на екрана
RTF - също отличен. Предимствата на RTF форматирането + всичко казано за TXT
PDF - като цяло отличен, но доста често непригоден за четене поради факта че PDF е фиксиран формат и не поддържа никакви преоразмерявания и местене на текст. Ако текста ви е дребен, можете да го обърнете така, че редовете да се изобразяват по дължината на екрана. Но ако и тогава буквите са ви дребни, както често става с моите файлове .... нищо не може да се направи. Поне не и с устройството. Ще чакам eReader с по-голям екран и ще пробвам пак. Недостатък - не се сеща да замести липсващите шрифтове които не са включени във файла със свои.
DOC - слаб 2 - не може да смени размера на текста, нито да завърти редовете по дължината на екрана, при все че DOC формата не е ограничен в това отношение като PDF
ZIP - работи но не помни позицията на файла който съм чел от него. Ползвах го веднъж, стига ми толкова.
CHM - зле. Може и да успеете да прочетете нещо. Аз не успях. Не може да ползват препратките. Когато се опитах да отида на страница по номер се замисли дълбоко и след 5 мин, изгубих вяра че ще успее и го спрях.

За подпомагане на четенето има списък с последните 8 отворени книги. Освен това се помни последната позиция до която е четено, за по-голям брой книги, но не зная точно колко.

lBook до момента е забивал 2-3 пъти. Когато това се случи, натискате reset бутона и продължавате напред :) До момента винаги успява да запомни къде съм стигнал в книгата, въпреки забивката.

Устройството е невероятно икономично като ток. С една батерия изчетох 3-4 книги и много разкази. За месеци съм го зареждал 2 пъти. Създателите му твърдят, че с един заряд издържа 10000 страници. Батерията е Li-ION 950mAh и според мен е от GSM :)

lBook има слот за SD карта и в комплекта му идва такава с размер 1GB. На този етап ми е напълно достатъчна. Има също така вътрешна памет с размер 512МB, която е достъпна през USB 1.1 връзка. До момента не съм ползвал тази възможност.

В комплекта има още: зарядно, кожен калъф за предпазване, гаранционна карта и разбира се отверка за монтиране на батерията + резерни видии ;) Ръководството е като PDF (с големи букви) във вътрешната памет.

Едно от най-сериозните предимства на lBook е че е кирилизиран, за разлика от други подобни устройства като Amazon Kindle и Sony Reader.

Ето и спецификацията:

Дисплей: 6"еINK TFT SVGA (800 x 600)
Операционна система: Linux
Процесор: Samsung ARM9 200Mhz
Памет: SDRAM 32MB,NOR Flash 2MB, Flash disk 512MB
Слот за разширение: SD (максимален размер 4GB)
Комуникация: USB 1.1
Батерия: Li-ION 950mAh
Маса и габарити: 200 грама, 184mm * 120mm * 9.9mm

Според мен, въпреки изброените до тук недостатъци и твърде високата цена, устройството си заслужава. Щастлив съм че го имам и ви пожелавам и на вас по едно такова ... а защо не и по-хубаво!

В България lBook може да се закупи от тук. Доколкото ми е известно, това за момента е единственото място.

Сега лягам. Видяхте ми възглавницата и eReader-а на снимките. Време е читателя да се присъедини :)

OpenFest 2008 - впечатления

2008-11-03T01:55:00.004+02:00

Тази събота и неделя бях на OpenFest. Като цяло беше интересно, но личното ми впечатление е, че обществото формирано около свободните технологии вече има всички необходими технологични играчки и предостатъчно потребители за да започне да се обезсмисля. Само преди 5 години, Linux беше нещо достъпно за малцина и всички, които имаха смелост и способности да го инсталират, дори и без да го ползват ежедневно, биваха обявени за хакери. Информацията как да си инсталираш това, настроиш онова, оправиш нещо по ядрото или просто си подкараш някакъв по-нов хардуер, беше апокрифна и беше по-лесно да помолиш местния Linux гуру за помощ, отколкото да я откриеш в интернет и да я накараш да работи точно на твоята дистрибуция и версия на ядрото. Така възникна обществото, обединено около идеята да популялизира софтуера с отворен код и да помага на по-неопитните потребители. В повечето случаи напълно безплатно! Славни времена бяха - но струва ми се че отминаха. Linux вече е много по-достъпна, популярна и лесна за управление операционна система. Повечето дистрибуции имат добри пакетни менажери, а интернет е пълен с информация за това как да си оправите проблемите. Това до голяма степен обезсмисля началната идея на обществото. Но като щастлива и горда част от него, аз нямам никакво желание да го "погребвам". Иска ми се то да остане живо още дълго. И затова смятам че идеята която го създаде трябва да се промени за да поднови смисъла от съществуването му. Идеи за посоки на промяна много:

Помощ на бизнеса - как да създадем компании различни като тип бизнес и респективно нужди от софтуер, чиито софтуер е изцяло свободен
Помощ и популяризиране на операционните системи различни от Линукс (BSD и OpenSolaris са добри примери)
Помощ на хората желаещи да разработват софтуер (включително комерсиален) за свободни операционни системи
.... (със сигурност и вие може да добавите нещо тук) ...

----------------
Опа! доста се отклоних от темата за OpenFest :) връщам се към нея.
Хареса ми. Средата, организацията, повечето от лекциите. Освен това този OpenFest затвори кръга на понятието free. Когато говорим за free software думата free може да се тълкува като безплатен или като свободен. Richard Stallman внася яснота за смисъла с думите "you should think of free as in free speech, not as in free beer". Е на OpenFest 2008 имаше и двете :)

The Large Hadron Collider - пазете се ...

2008-09-09T17:49:00.009+03:00

След успешни изпитания утре пускат в действие The Large Hadron Collider (LHC). За всички които имат желание (и време за четене до утре) ето повече информация:

http://public.web.cern.ch/public/en/LHC/LHC-en.html
http://en.wikipedia.org/wiki/Large_Hadron_Collider
http://visits.web.cern.ch/visits/guides/tools/presentation/LHC_booklet-2.pdf

Не се чувствам апокалиптично настроен и опреледелено ми харесва идеята да се научи повече за частиците изграждащи вселената. Само се надявам поне част от хората изградили и проектирали LHC, да са играли първата част на Half Life! Не ми се иска тази игра да се окаже пророческа по някакъв начин! За да припомня:

Всичко започна така

Направихме експеримент в тази обстановка
Експеримента се обърка
И дойдоха лошите
После трябваше ние да ходим при тях за да почистим нещата от корена
За да си спестим неприятностите, призовавам да действаме внимателно и умно!
И ако нещо се обърка, за мен беше чест да ви познавам!

Проверка дали нещо се е объркало на адрес http://hasthelargehadroncolliderdestroyedtheworldyet.com/

Представяне: Demosten's Perl distribution for Win32

2008-09-05T15:07:00.011+03:00

Днес публикувах първата версия на моята Perl дистрибуция за Windows. Това което я отличава е следното:

Идва с MinGW - C/C++ компилатора с който е компилирана, dmake и Unix програми като gzip, tar, less и т.н. Така може да се възползвате от пълната мощ на CPAN и да инсталирате всякакви модули.
Оптимизирана е за Pentium III и по-добри процесори
Има Perl Scripting Engine (благодарение на Атанас Колев!)
Помощната система има съдържание (подобно на дистрибуцията на ActiveState).
Има вариант на инсталацията с EPIC - безплатна среда за разработка на Perl базирана на Eclipse
Всички наши програми са със същия лиценз като Perl и разбира се с отворен код

Официална страница: http://dnperl.sf.net/
Смъкване и страница на проекта: http://sourceforge.net/projects/dnperl/

Надявам се да ви хареса :)

2008-08-08T11:53:00.006+03:00

"The first problem for all of us, men and women, is not to learn but to unlearn."
Gloria Steinem

Случвало ли ви се е някога упорито да се борите да постигнете нещо и то години наред да не ви се получава? На мен ми се случва. Има области в които въпреки сериозното ми желание и упорството което влагам, не постигам задоволителни резултати. Понякога след дълга безрезултатна борба най-после се сещам да седна и да анализирам възможно най-задълбочено в какво се провалям. И почти винаги стигам до следния извод: повтаряйки отново и отново едни и същи грешки, постигам отново и отново едни и същи резултати. Защо се случва това? Защо упорито продължавам да греша? Ако сте чели Влиянието на Робърт Чалдини, мисля си че там има част от отговора. Долу горе звучи така: хората имат тенденцията да остават верни на себе си, на това което са, и на това което са казали. Според Чалдини тази тенденция буквално се програмира в нас от обществото в ранна детска възраст. На хора, които се променят постоянно и не държат на думата си, се гледа като на несериозни. Ако разсъждавам логично, не виждам защо някой трябва да ме смята за сериозен ако упорито държа на нещо, което осъзнавам че е грешно, само защото по-рано съм вярвал в това и съм го заявил. Личното ми мнение е, че несериозен може би е този, които не се променя.

Но да се върнем към проблема с упоритите опити и незадоволителните резултати. Какво мога да направя, за да се променят нещата, след като аз съм това което съм? Как да открия правилния начин, след като явно никога не съм го знаел? Истината е, че в огромен брой от случаите начина ви е известен! Ето някои от подходите за достигане до него:

Отговорете на въпроса "Кой знае решението (и го прави)?". След като откриете 'майстора' в избрана дейност се запитайте. "Какво би направил този човек ако е в моето положение?". Важно е да бъде другия човек, не вие! Трябва да е някой, който няма вашите задръжки и лош опит в областа! И хоп: отговора вече е в главата ви! Но не бързайте да се радвате. Следва най-трудната част. Да го направите по начина, по който би го направил някой без вашите задръжки и неувереност, произтичаща от многобройните опити с незадоволителни резултати.
Ако не откриете такъв човек? Тогава вие сте този човек! Представете си себе си, но едва сега започващ. Представете си се като човек без никакви задръжки. Представете си се като Свръх човек! И този Свръх човек не живее във вашата кожа, няма вашите проблеми. Той се намира в компютърна игра, или на друга планета. Живее си там със страхотния си социален статус, страхотните си Свръх хора за приятели и е просто много готин. .... Този човек няма проблем да се справи с вашата ситуация. Той знае как, следователно и вие знаете!

Надявам се това ми писание да ви е от помощ. На мен често ми е помагало. Напоследък се улавям че забравям да го ползвам и затова реших да го напиша. Това е един от начините ми за затвърждаване на знанията. А ако мога да бъда полезен на някого, още по-добре :)

И да внимавате с метода ей! Не прекалявайте с него! Ако развиете някаква форма на шизофрения ще ви се разсърдя! И на двете ви "АЗ"!

2008-08-05T20:56:00.008+03:00

Разширяване фърмуера на цифрови фотоапарати Canon

Днес попаднах на нещо наречено CHDK и след като го инсталирах на моя Canon SX100 IS просто останах без думи. Накратко CHDK представлява разширение фърмуера на цифровите фотоапарати Canon. Тук може да намерите информация за поддържаните до момента модели както и как да си го инсталирате. Има също така две ръководства за ползване на разширението. Определено не всичко ми е ясно с тези съкращения ... а и без тях. Едното е тук а другото тук. Най-хубавото е, че това не променя фърмуера на вашия фотоапарат, така че НЯМА никаква вероятност нещо да се прецака. Ето само някой основни предимства които ви дава инсталацията на CHDK:

Поддръжка на RAW формат. Съхраняват се както JPEG така и втори файл в RAW формат
Показване точния процент на батерията
Показване оставащото място на картата
Жива хистограма. Може да се вижда постоянно или след като фокусирате
Показване на Zebra. Не знаех какво е това. Оказа се че различните преекспонирани или твърде тъмни части се оцветяват и всичко това веднага след като фокусирате
Показване на много други детайли като точна степен на оптичното увеличение, осветеност на това което снимате и т.н.
Има собствен редактор на разположението на нещата които показва
Може да покаже избрана от вас мрежа за композиция на екрана
За програмисти и много напреднали: има възможност за писане на собствени скриптове на uBasic и библиотека от готови такива. Вижте следното ръководство.
За маниаци: има четец на текстови файлове, файлов браузър, 2 игри!

Разбира се има и някой недостатъци които забелязах:

Картата трябва да е заключена. Това не пречи на снимките да се записват! Пречи на мен, когато я сложа в четеца да изтрия лесно файловете
Когато стартирам фотоапарата, стартира по бавно и не минава директно в режим снимане докато не натисна бутона за снимане.

В резюме: продължавам да ползвам CHDK и да го разучавам. Искам да извлека повече от апарата си! Винаги мога да го махна при желание :)

2008-08-04T16:09:00.023+03:00

Гела: за гайдите и хората

Тази събота и неделя бях на събор в село Гела. Повода беше традиционното гайдарско надсвирване и аз се възползвах от случая да се видя с Родопите, където не бях стъпвал от години. И още да се се видя с приятели, да се понапия, да спя на палатка (отново нещо, което не бях правил от години, но се оказа че е като карането на колело ... не се забравя)

Някой хора казват че една една картина струва повече от 1000 думи и ми се иска да проверя тази теория. Започваме:

Имаше много хора. Не зная колко точно но според мен бяхме над 1000 души.

А Родопите са красиви!

Много красиви

В планината може лесно да се загубиш, затова имаше много табели. Ето я табелата за "Широка лъка"

А това е самата "Широка лъка"

ето ме и мен

... и после се понапихме ... ще пропусна снимките от този период ...

Но не бяхме единствени ... сутринта някои играха "Махмурлийско хоро"

Корените на "Махмурлийското хоро" се губят в древността. Знанието за него е потъвало в забравата на вековете, за да бъде преоткрито когато е нужно. За него се знае, че изисква специално състояние на духа и тялото, за да може неравноделния му такт да се получи от самосебе си. Играе се с едни и същи стъпки независимо от музиката. Важно е да се отбележи, че в ръката вместо кърпичка водача трябва да държи така наречения "бульон трезве". В древността за целта се е ползвала зелева чорба, но в по-новата ни история като че ли се предпочита бирата.

Но да поговорим малко и за гайдите. За съжаление се оказа че сме изпуснали основната част на програмата, която е била събота сутрин (по това време пътувахме към Гела). На следващия ден хванахме само награждаването и по едно изпълнение на наградените майстори.

Ето ги и малките майстори: момчето е на 6 годинки, момиченцето му е сестра и е много по-голяма от него ... на цели 8

Ето някой от големите майстори

и се почна хорото

Тъкмо си мислех че на цялата работа и липсва един добър тъпанар и ето че той се появи. От Ню Йорк ... за да акомпанира на един японски гайдар
а после и на един гъдулар от Бостън

Японския гайдар се представи много добре, но човека с тъпана нещо не се чуваше. Не знам дали не го беше хванала сценична треска или микрофоните не го озвучаваха добре ... мога само да предполагам.

Като цяло мога само да кажа едно голямо БРАВО! На организаторите, на изпълнителите, на Родопите за това че са красиви!

2008-07-31T00:09:00.009+03:00

Четене какво пише между редовете (продължение)

Днес попаднах на една статия в dnes.bg и след като 2 пъти я прочетох започнах да си мисля, че ми се губи една идея в живота. Нещо май не съм наясно с това какво значи да си "управляващ". Ще публикувам тук текста на статията, като в италик ще пиша това, което аз чета между редовете:

---------------
К'ъв ти вот, отиде ми самочувствието

"Отговорността не е да се хвърля една торба обвинения, а да има постоянна конструктивна критика от страна на опозицията", каза вицепремиерът Меглена Плугчиева по време на обсъждането на шестия вот на недоверие срещу кабинета.

... уважаема опозиция, моля подавайте обвиненията едно по едно с постоянна скорост за да имаме време да ги отбием или игнорираме ....

По думите й основна вина за негативния доклад на ЕК и за спрените плащания към България носи опозицията.

... мила опозиция, нещата трябва да са ясни: ние управляваме ... вие сте виновните .

"Тук сте от 3,5 години и къде е вашият парламентарен контрол, чакате ЕК да ви върши работата", попита Плугчиева.

... 3,5 години не ви обръщаме внимание, и на тези калпазани от ЕК се пробвахме да не обръщаме, ама те взеха че спряха парите и стана една ....

Вицепремиерката отбеляза, че в Германия е имала много по-голямо самочувствие заради хвалбите на европейските партньори, отколкото самочувствието, което има тук.

(и автора като беше в германия имаше самочувствие, ама му мина като се прибра) ... тя опозицията е виновна

"Ако вие тук, които сте елитът на нацията, се нападате като на Женския пазар, как българският народ може да има самочувствие", заяви тя.

... не че скоро сме стъпвали на Женския пазар да видим как живее въпросният български народ, иначе нямаше да имаме самочувствие да му обясняваме, че нещата стават все по-добре ....

Плугчиева посочи още, че не трябва само да се критикува, а да се види и положителното развитие от работата с еврофондовете.

... само да го намеря това положителното ... тук някъде между папките с негативни доклади на ЕК беше ... Да сте виждали едно малко листче?

"Когато бяха установени проблеми и грешки с използването на парите от фондовете, както и случаите на корупция, правителството взе мерки", добави тя.

... на всички виновни отрязахме малкия пръст на лявата ръка и го хвърлихме на вълците .. така де, не може да ги хвърлим целите я ... ще вземат да се уплашат ... да кажат нещо ...

"В управлението на страната има нужда от здрав разум, а не от емоции", коментира вицепремиерът.

(права е жената! и аз така мисля ... само дето ми се иска ей така от време на време да има мъничко емоция ... да се вижда че им пука, да ги видя че се впрягат в идеята че БЪЛГАРИЯ заслужава да направиш за нея ПОВЕЧЕ)

2008-07-30T23:38:00.004+03:00

Четене какво пише между редовете

Тъй като това е първия ми политически "пост", ще си позволя да кажа повече за това, доколко се интересувам от политика и колко често имам мнение по въпроса.

Аз съм от хората, които не гледат новини по телевизията и не четат вестници. Причината за това е, че и двете ми действат твърде депресиращо. Често единственото което се търси е сензацията, затова занимават хората с убийства, съдилища и лични драми. И хората четат! Това си е много полезен инструмент за отвличане вниманието на тълпата, при това струва ми се никога не се изтъпява. Докато всички четем за запалил се влак, медиците в либия или друга нашумяла тема, политиката си върви, а в България политика = далавера. Това разбира се не сме го измилили тук. Политиката е власт, а там където има власт има "далавера". Така е по цял свят, при нас просто е в по-големи (като процент) мащаби и по нагло, нескопосано и безочливо. А и ние търпим повече от средностатистическия европеец, така че "не е луд който яде баницата .... " и нататък си го знаете. То в политически вариант струва ми се е "... а който го избира".

Единствените новини които чета са в интернет. Там като че ли "покварата" още не е достигнала с пълната си сила. При това чета от време на време. Държа да заявя, че макар да имам ясна позиция по някой въпроси, винаги разсъждавам на базата на частична информация. Какво се казваше в сериала "Ало ало": "Не мисли! Ти нямаш достатъчно информация за да мислиш."

Само дето аз не искам да не мисля ....

2008-07-19T13:47:00.021+03:00

Как да оценим програмист, когато нямаме време да се задълбаваме?

"... и тръгне ли да прави 'лястовичка' за да ти показва че не е пиян, значи е пиян"
(Народна мъдрост)

Забележка: описания тук метод е разсъждение на автора. Няма претенциите да е изчерпателен и/или достатъчно добър. В никакъв случай не го ползвайте като основание за наемане или отхвърляне на кандидат за работа!

Замисляли ли сте се някога, как може да прецените що за програмист е някой с когото току що сте се запознали, примерно на чаша бира в компанията на много хора. В такива ситуации не може да му дадете задачка :) и обикновено след като сте в компания, няма възможност да се си начешете крастата приказвайки 5-6 часа за програмиране с него измежду халбите. Според мен може да научите много за нивото на човека с помощта на 1 или 2 прости въпроса. Трябва да следите отговорите и увереността с която се дават. За простота ще разделя програмистите на 3 категорий: начинаещ, програмист и гуру. Тези категории са базирани на уменията, а не на стажа. Познавам начинаещи програмисти с 10 годишен стаж, затова не оставяйте възрастта, стажа или "загадъчното" изказване и поведение да ви заблудят.

Ето началния въпрос:

"На какви езици можеш да програмираш?"

Примерни отговори:

един език който се учи лесно: примерно C#, JavaScript, PHP => начинаещ или програмист но по-вероятно начинаещ
един език който не се учи лесно: примерно C/C++, Perl, асемблерен език => програмист
платформа: .NET, Java => начинаещ или програмист в редки случаи гуру. Изисква задаване на уточняващ въпрос. Примерно: "Коя Java? SE, EE, МЕ?" или "Tрябва ми едно просто .NET приложение с Windows Forms на JavaScript.NET или Python.NET/IronPython. Mожеш ли да помогнеш?"
Изброяване на няколко езика => вероятно програмист
"На каквото трябва/дойде" => ако е произнесено с подходяща увереност си имате работа с гуру

При всички случаи ще трябва да зададете 1-2 допълнителни въпроса с цел уточняване нивото на експертиза, но тези въпроси не могат да бъдат посочени тук защото са специфични за отговора на първия въпрос. Импровизирайте!
Предполагам сте забелязали, че въпросния метод има за цел да оцени ширината, а не дълбочината на знанията. Считам този метод за по-подходящ за бързо оценяване нивото на колега програмист. Хората които смятам за изключително добри програмисти, но владеят само 1 език или платформа са много малко и това ми дава основание да предложа този метод.

2008-07-18T21:56:00.019+03:00

Що е то FreeBSD 7.0 и има ли почва у нас?

Снощи се реших да си инсталирам FreeBSD 7.0 в къщи. На виртуална машина разбира се. Доста ми го бяха похвалили, а аз не съм пипал BSD операционна система от времето на OpenBSD 3.7 (някъде около 2002).

Първи впечатления:
Инсталация: Съвсем малко по-слаба от тази на Linux Slackware 3.6 от 1999г. - първия Linux който съм пипал изобщо. Наричам я по-слаба, защото Slackware имаше и текстов прогрес тогава. (минутка носталгия .... и продължавам!)

Тези хора изпитват някакво садистично удоволствие, да мъчат бедните си потребители с неудобни и по-важното недомислени инсталиции. И не, нямам предвид текстовия интерфейс. Дадох на системата да инсталира всичко и установих, че инсталатора след като инсталира пакет, ти показва съобщение в изкачащ прозорец (в текстов режим разбира се), за да те уведоми за около 2 секунди, че успешно е инсталирал пакета хххххххххх. И какво прави системата през това време? Нищо че по-лесно (гледах натоварването на процесора, едно от предимствата да ползваш виртуална машина)! А пакети FreeBSD си има много. Не знам кой гений на инсталациите е родил тази мъдрост, но е трудно да го направиш по неоптимално. За повечето пакети времето за инсталация беше по-кратко отколкото се задържа диалога който казва, че пакета е инсталиран ОК.

... но млъкни сърце. Като цяло инсталацията си свърши работата добре и сравнително бързо. Инсталира коректно мрежата и ми помогна да си настроя потребителите и групите.

Втори впечатления:
написах 'startx' и хоп ... XServer-ът изгря без проблеми. Тук отново няма излишни глезотии от сорта на Gnome, KDE или поне WindowMaker. Изкочи си добрия стар как_му_беше_името и остави в мен приятното впечатление че съм се върнал 10 години назад във времето, когато си инсталирах първия Slackware и нежно пипах клавиатурата в стил "секретарка гледа да не счупи нещо в Word". Така де, кому са нужни разните там Window Manager-и? Истинските мъже работят с гол X!

Сега ще трябва да си припомням и чета, как се ползваше ports системата на BSD. Очаквайте продължение ...

(на другия ден)

Трети впечатления:
Ports системата работи криво ляво. Успях да инсталирам малки пакети като mc и bash но се провалих на xfce4 и kde3.

Последни впечатления:
Тази работа не е за мен. FreeBSD 7.0 определено не спечели парче от сърцето ми. А то е голямо и имаше място за него. Това разбира се си е мое мнение и не се и опитвам да го налагам на когото и да било. Що се отнася до unix света, аз съм само един потребител. Сега моята работа се свежда до това, да си изплача проблемите пред вас и да си изтрия виртуалната машина и .iso файла на дистрибуцията.

2008-07-18T21:45:00.004+03:00

Здравейте,

Реших и аз да се присъединя към революцията наречена Web 2.0 и да блогвам. И не защото съм голям революционер. Позакъснял съм с тази революция и сега вървя отзад и събирам гилзи. По-скоро работата е там, че напоследък търся къде да си излея душата. Така че ще пиша, пък ако на някой му доставя удоволствие да ми чете писанията - да заповяда! Марк Твен е казал (цитирам по памет): "Когато искам да прочета нещо интересно, сядам и си го написвам", та и аз така.