"The first problem for all of us, men and women, is not to learn but to unlearn."
Gloria Steinem

Случвало ли ви се е някога упорито да се борите да постигнете нещо и то години наред да не ви се получава? На мен ми се случва. Има области в които въпреки сериозното ми желание и упорството което влагам, не постигам задоволителни резултати. Понякога след дълга безрезултатна борба най-после се сещам да седна и да анализирам възможно най-задълбочено в какво се провалям. И почти винаги стигам до следния извод: повтаряйки отново и отново едни и същи грешки, постигам отново и отново едни и същи резултати. Защо се случва това? Защо упорито продължавам да греша? Ако сте чели Влиянието на Робърт Чалдини, мисля си че там има част от отговора. Долу горе звучи така: хората имат тенденцията да остават верни на себе си, на това което са, и на това което са казали. Според Чалдини тази тенденция буквално се програмира в нас от обществото в ранна детска възраст. На хора, които се променят постоянно и не държат на думата си, се гледа като на несериозни. Ако разсъждавам логично, не виждам защо някой трябва да ме смята за сериозен ако упорито държа на нещо, което осъзнавам че е грешно, само защото по-рано съм вярвал в това и съм го заявил. Личното ми мнение е, че несериозен може би е този, които не се променя.

Но да се върнем към проблема с упоритите опити и незадоволителните резултати. Какво мога да направя, за да се променят нещата, след като аз съм това което съм? Как да открия правилния начин, след като явно никога не съм го знаел? Истината е, че в огромен брой от случаите начина ви е известен! Ето някои от подходите за достигане до него:

• Отговорете на въпроса "Кой знае решението (и го прави)?". След като откриете 'майстора' в избрана дейност се запитайте. "Какво би направил този човек ако е в моето положение?". Важно е да бъде другия човек, не вие! Трябва да е някой, който няма вашите задръжки и лош опит в областа! И хоп: отговора вече е в главата ви! Но не бързайте да се радвате. Следва най-трудната част. Да го направите по начина, по който би го направил някой без вашите задръжки и неувереност, произтичаща от многобройните опити с незадоволителни резултати.
• Ако не откриете такъв човек? Тогава вие сте този човек! Представете си себе си, но едва сега започващ. Представете си се като човек без никакви задръжки. Представете си се като Свръх човек! И този Свръх човек не живее във вашата кожа, няма вашите проблеми. Той се намира в компютърна игра, или на друга планета. Живее си там със страхотния си социален статус, страхотните си Свръх хора за приятели и е просто много готин. .... Този човек няма проблем да се справи с вашата ситуация. Той знае как, следователно и вие знаете!
  

Надявам се това ми писание да ви е от помощ. На мен често ми е помагало. Напоследък се улавям че забравям да го ползвам и затова реших да го напиша. Това е един от начините ми за затвърждаване на знанията. А ако мога да бъда полезен на някого, още по-добре :)

И да внимавате с метода ей! Не прекалявайте с него! Ако развиете някаква форма на шизофрения ще ви се разсърдя! И на двете ви "АЗ"!

Разширяване фърмуера на цифрови фотоапарати Canon

Днес попаднах на нещо наречено CHDK и след като го инсталирах на моя Canon SX100 IS просто останах без думи. Накратко CHDK представлява разширение фърмуера на цифровите фотоапарати Canon. Тук може да намерите информация за поддържаните до момента модели както и как да си го инсталирате. Има също така две ръководства за ползване на разширението. Определено не всичко ми е ясно с тези съкращения ... а и без тях. Едното е тук а другото тук. Най-хубавото е, че това не променя фърмуера на вашия фотоапарат, така че НЯМА никаква вероятност нещо да се прецака. Ето само някой основни предимства които ви дава инсталацията на CHDK:

• Поддръжка на RAW формат. Съхраняват се както JPEG така и втори файл в RAW формат
• Показване точния процент на батерията
• Показване оставащото място на картата
• Жива хистограма. Може да се вижда постоянно или след като фокусирате
• Показване на Zebra. Не знаех какво е това. Оказа се че различните преекспонирани или твърде тъмни части се оцветяват и всичко това веднага след като фокусирате
• Показване на много други детайли като точна степен на оптичното увеличение, осветеност на това което снимате и т.н.
• Има собствен редактор на разположението на нещата които показва
• Може да покаже избрана от вас мрежа за композиция на екрана
  
• За програмисти и много напреднали: има възможност за писане на собствени скриптове на uBasic и библиотека от готови такива. Вижте следното ръководство.
• За маниаци: има четец на текстови файлове, файлов браузър, 2 игри!

Разбира се има и някой недостатъци които забелязах:

• Картата трябва да е заключена. Това не пречи на снимките да се записват! Пречи на мен, когато я сложа в четеца да изтрия лесно файловете
• Когато стартирам фотоапарата, стартира по бавно и не минава директно в режим снимане докато не натисна бутона за снимане.

В резюме: продължавам да ползвам CHDK и да го разучавам. Искам да извлека повече от апарата си! Винаги мога да го махна при желание :)

Гела: за гайдите и хората

Тази събота и неделя бях на събор в село Гела. Повода беше традиционното гайдарско надсвирване и аз се възползвах от случая да се видя с Родопите, където не бях стъпвал от години. И още да се се видя с приятели, да се понапия, да спя на палатка (отново нещо, което не бях правил от години, но се оказа че е като карането на колело ... не се забравя)

Някой хора казват че една една картина струва повече от 1000 думи и ми се иска да проверя тази теория. Започваме:

Имаше много хора. Не зная колко точно но според мен бяхме над 1000 души.

А Родопите са красиви!

Много красиви

В планината може лесно да се загубиш, затова имаше много табели. Ето я табелата за "Широка лъка"

А това е самата "Широка лъка"

ето ме и мен

... и после се понапихме ... ще пропусна снимките от този период ...

Но не бяхме единствени ... сутринта някои играха "Махмурлийско хоро"

Корените на "Махмурлийското хоро" се губят в древността. Знанието за него е потъвало в забравата на вековете, за да бъде преоткрито когато е нужно. За него се знае, че изисква специално състояние на духа и тялото, за да може неравноделния му такт да се получи от самосебе си. Играе се с едни и същи стъпки независимо от музиката. Важно е да се отбележи, че в ръката вместо кърпичка водача трябва да държи така наречения "бульон трезве". В древността за целта се е ползвала зелева чорба, но в по-новата ни история като че ли се предпочита бирата.

Но да поговорим малко и за гайдите. За съжаление се оказа че сме изпуснали основната част на програмата, която е била събота сутрин (по това време пътувахме към Гела). На следващия ден хванахме само награждаването и по едно изпълнение на наградените майстори.

Ето ги и малките майстори: момчето е на 6 годинки, момиченцето му е сестра и е много по-голяма от него ... на цели 8

Ето някой от големите майстори

и се почна хорото

Тъкмо си мислех че на цялата работа и липсва един добър тъпанар и ето че той се появи. От Ню Йорк ... за да акомпанира на един японски гайдар
а после и на един гъдулар от Бостън


Японския гайдар се представи много добре, но човека с тъпана нещо не се чуваше. Не знам дали не го беше хванала сценична треска или микрофоните не го озвучаваха добре ... мога само да предполагам.

Като цяло мога само да кажа едно голямо БРАВО! На организаторите, на изпълнителите, на Родопите за това че са красиви!