понеделник, 7 декември 2009 г.

Извличане на повече от домашния рутер


Спомням си как около миналогодишната коледа спешно ми потрябва устройство с което да мога да взема един wireless сигнал и да го усиля за да се хваща в целия апартамент. За малко да си купя тогава, но ми се размина. По коледа никой не работи.


Зная че някой рутери го могат, но моя (разбира се) не. Бях забравил за случката описана по-горе, защото от тогава подобно нещо не ми е трябвало. Снощи обаче се заговорих с един приятел, който ми каза че има подобен проблем и ей така докато си говорехме, пуснах едно търсене в Гугъл и така открих DD-WRT. Накратко това е проект с отворен код, продължение на кода на един от рутерите на Linksys, който преди време компанията беше принудена (с известно подбутване от будни граждани) да отвори.

Видях че моето устройство се поддържа и има ясни инструкции и искрицата на фърмуериста пламна в мен. Нямаше да мога да спя спокойно докато не пробвам какво ще стане!

И то стана, и даже запали. Отне около 30 мин заедно с внимателното четене и screen shots на екраните на стария интерфейс (щото съм си паметлив). Вече си имах web интерфейс с който да си подкарам интернета. Но тъй като човек не цени това което е получил лесно ... започнаха проблемите. Интернета не върви и това е. А без интернет не мога да разбера дали някой не е имал проблеми с това и как ги е решил. След 2 часа обливане в студена пот, планиране покупка на нов рутер на другия ден, чудене дали да не смъкна някоя по-бета версия и МНОГО ровене във въпросния web интерфейс - интернета изгря. Оказа че съм объркал режима на wireless и съм му казал да взема през него интернет, при което порта за интернет от кабел се забранява автоматично. Камък ми падна от ... джоба.

Какво получих в повече:
  • различни режими на wireless интерфейса - AP, AP Client, AP Client Bridged, Repeater и т.н.
  • статистики на трафика които се виждат като графики в реално време и такива които се трупат на ден. Статистики на натоварването на процесора, интерфейсите и свободната памет
  • телнет достъп и възможност за изпълняване на команди през web интерфейса. Може да се напряват също така неща като: разделяне на LAN от WiFi клиентите в отделни мрежи така че да не се виждат един друг (подходящо като евтино решение за заведения които предлагат интернет на клиентите си)
  • премахване на много ограничения (примерно количеството на пренасочени портове)
  • голямо количество функционалност, която в момента не ползвам но зная че е там и може да се ползва, без да се налага да купувам ново устройство само заради нея.
Извод: Заслужава си! Вярно е че подобна операция носи известен риск и проблеми (web интерфейса понякога заспива след рестарт и не се връща на страницата при което се налага да го правиш ръчно). Но от друга страна сега имам устройство с цялата функционалност която ми е нужна напук на това, че производителите са сложили в него по-малко отколкото то може да бъде. При други обстоятелства бих си купил по "функционално" устройство щото с това не може да се прави *****. Това често се случва в света на фърмуера нали? Свиквайте ... или по-добре недейте!

петък, 21 август 2009 г.

Roma TV

Днес за пореден път бях свидетел как възрастен човек - сам кондуктор в трамвая не поиска билетче на млада ромка[*], която беше твърде заета да говори по мобилния си телефон за да се занимава с такива дреболии. В същото време всички останали (не роми) веднага подаваха билети и карти за проверка. ... И що? Що трябва да търпим и толерираме подобно поведение? За да става това все по-нормално и нормално с годините? И как така в момента в който поискаш на рома/ромката билетче, започва пищене за права, дискриминация и т.н.? (и такива сцени съм виждал). Какви права и каква дискриминация, когато не спазваш правилата? Виждал съм и такива, които не се самоопределят като българи и се държат като че ли са "на гости" само че за постоянно. Това разбира се не е проблем. Проблема е къде се намираш. Аз например, когато съм в Германия спазвам германските правила и закони, а когато съм в България - българските. Ако те са "на гости" тук, нека спазват българските правила. Ако са Българи - също.

Легенда:
[*] циганка с права (като правото да се вози без билетче)

понеделник, 25 май 2009 г.

Офисът и хората в него

Днес минах край красива, 2 етажна, фирмена офис сграда и се насладих на добре поддържаната градинка отпред. После погледнах красивите и празни офиси на приземния етаж и продължих покрай сградата, но вече от страната на глухата и не особено ползвана уличка. Там видях и работещите във фирмата - 20-тина човека в "хале" от 40-50 кв. м. Отворили широко вратата за да влиза въздух в лятната жега и се сетих за красивите празни помещения отпред. Стана ми неприятно да гледам този контраст. Прекомерна показност за клиентите и партньорите отпред, докато в задната - по-лоша част на сградата хората, които работят, за да съществува тази показност, се блъскат в едно единствено лошо климатизирано помещение.

Вероятно целта е да се демонстрира благосъстояние и просперитет на всяка цена, но се питам дали това е начина? Признавам си, че когато вляза в твърде лъскав офис, особено като потенциален клиент, първата ми мисъл е нещо от сорта на "хмм, тия може би дерат кожи от клиентите и тапицират офиса с тях?" (важи и за банки). Една приятелка описа подобен офис с думите "подтискащо луксозно", когато я попитах дали и харесва там. Дразнещо е, че продължава да има работодатели които правят разлика между "работни помещения" и "офиси" или между "работещи" и "отдел продажби/работа с клиенти". Разбира се, всеки сам избира дали да работи на дадено място, така че предполагам всичко е наред. Сегашната и предишната ми работа не правят разделение и това е една от причините да харесвам работата си. Така че мислете и гледайте внимателно когато сменяте работа. Пожелавам ви приятна работа! :)