неделя, 11 юли 2010 г.

Айн Ранд и "Изворът"

"Изворът" (The Fountainhead) на Айн Ранд (Ayn Rand) е една от най-невероятните книги, които съм чел. Смятам че тази книга има потенциала да промени живота на всеки мислещ човек. Не искам и не мога да разкажа много за нея. Това би било моето разбиране, което си е много лично. Ще ви оставя сами да откриете своята истина в красотата на тази книга.

неделя, 13 юни 2010 г.

Няма перфектни животни в гората

Няма перфектни животни в гората. Наистина няма. Вярно е - има такива, които нямат естествени врагове, но дори те ако не са на ниво умират от глад. В гората имаме специалисти. Специалисти в надбягването на жертви, в дебненето, в грубата сила, в маскирането и криенето, в груповото ловуване, в груповата защита, в размножаването, в нощния лов и т.н. Но няма животно което да може всичките тези неща. И с хората е същото.

Написах тези думи по повод това, че днес се срещнах с няколко много важни персони и те бяха все различни. Видях шеф диригента, човек изпълнен с ентусиазъм и енергия които заразяват. Видях младока - човек с млад дух (а не млад като години) подготвящ се да наследи шефа. Видях уморененото старо куче, видях "искам да покажа че наистина съм за тука". Все различни хора с много положителни качества, заслужаващи и получаващи уважение. Но никой от тях не беше събирателен образ на останалите, никой не беше перфектен - и слава богу!

този материал го публикувам с голямо закъснение, затова всяка прилика с действителни лица и събития днес е случайна

четвъртък, 10 юни 2010 г.

Йохохо и бутилка ром (ама да е с бандерол)

"Данък върху всеки продаден празен компактдиск въведе вчера правителството с промени в Закона за авторското право. Производителите и търговците на празни CD, DVD, видеокасети, USB стикове с памет или други информационни носители, върху които може да се запише авторска музика, текст или филм, ще плащат между 1 и 1,5% от доставната цена на продукта. Парите ще отиват за компенсация на авторите, чиито произведения хипотетично биха могли да бъдат презаписани."

Не мога да повярвам на очите си! Правителството на собствената ми държава ме обявява за "хипотетичен" престъпник и ме облага с данък за това!!! Не се ли казваше в конституцията, че всеки е невинен до доказване на противното. Или този данък не е вменяване на вина? Какво е тогава? Разпределяне на недоказаната вина между мен и неизвестни извършители? Това май пак е противоконституционно.

Не разбрах кого точно ще обложат. Производителите или търговците? Според мен най-добре и двамата. Те разбира се ще обложат крайния потребител но това са правилата на икономическата игра. Последния във веригата плаща сметката и за всички преди него. Само се чудя ако занеса DVD-тата които ползвам за резервно копие на папката в която работя (т.е. аз съм автора) в данъчното, дали ще ми върнат въпросните "между 1 и 1,5% от доставната цена на продукта" щото на тях няма нищо чуждо?

Закона не прави разлика между информационни носители за еднократен и многократен запис. Това е сериозен пропуск който трябва да се коригира. Компакт дисковете и DVD-тата (поне повечето от тях) са за еднократен запис. Но по спецификация един USB стик трябва да издържи между 10,000 и 1,000,000 записа. Хипотетично всеки от тези записи може да ощети някой автор. Защо да облагаме само веднъж? Най-добре всеки USB стик да си върви в комплект с данъчен инспектор и той да брои колко презаписа се правят и да калкулира данъка.

Между другото разните там неща с електроники в тях: микровълновата ми фурна, бордовия компютър на колата, телевизора ми (нали помни канали някъде) - също имат енерго независимима памет и хипотетично могат да бъдат ползвани тайничко за някоя и друга MP3-ка или поне текстов файл от друг автор. Мисля че е редно и те да се облагат с този данък.

"“От 1993 г. имаше въможност в закона да се събират такива такси от частни сдружения, но нищо не се случваше. В Европа се отчисляват между 3% и 5% от цената на продуктите. Дори в Румъния таксата върху празните носители е 3%”, обясни Дамянов."

Не знам това колко е вярно но ако приемем че е така (ние вярваме/верваме на управниците нали?): интересно защо, когато копираме нещо от развитите "демокрации", винаги копираме нещата така, че да е възможно най-прецакващо за хората в България? Защо не копираме от САЩ тази такса? Я проверете дали там има такава? Нали и с тях сме големи приятели? И не е ли по-добре да копираме първо доходите им, че да има с какво да ги плащаме пусти нови данъци?

"Приходите от “данък компактдиск” се разпределят между сдруженията, съответно продуценти и автори на произведения. Преди това обаче 20% ще се отчисляват за националния фонд “Култура”."

Ами аз? Аз като автор на блог може да бъда ощетен и някой без да ме пита да си копира моите произведения на информационен носител. Смятам че ми се полага обезщетение. И понеже сам съм си и продуцент, за това също ми се полага. Или парите се разпределят само между членовете на въпросните сдружения? Ако е така, кажете къде са бланките за записване, искам и аз да стана член. Моля свържете се с мен да ви дам номера на банковата си сметка за превеждане на парите. Само трябва да се разберем как ще си ги делим. На основа на какво се разпределят? На страница, на песен, на филм, на блогпост, на фотография? Мисля че ще е най-добре да е на базата на хипотетичната вероятност, някой да си запише точно моите неща на информационен носител.

Световната практика показва след като всичко това се направи "в името на авторите". Въпросните автори виждат между 0 и 10% от приходите на тези инициативи. Най-често 0%. Българската практика показва, че и това ще копираме успешно.

© 2010 Demosten
Всички права запазени

сряда, 9 юни 2010 г.

За Решителността

(съчинение с елементи на разсъждение)

Тя е качество което за някои е вродено. За други е като любовта - идва и си отива когато пожелае и не се съобразява дали сме готови или не. При трети изцяло липсва. Четвърти цял живот се борят за да се сдобият с него. Пети го имат и прекаляват с ползването му.

За да пиша за решителността, първо трябва да я дефинирам. Ще започна с едно понятие на Антъни Робинс което той нарича "Личностна сила" (personal power) и това е "силата да предприемаш действия" (the power to take action). За да придобие това определение смисъла, който аз влагам в думата решителност, трябва да бъде допълнено с думите "с ясното съзнание, че те ще променят живота ти". Допълнението е важно, защото всеки от нас предприема ежедневно действия, които променят живота ни, но не винаги го съзнаваме. Ходенето на работа ни прави по-богати и по-изморени. Къпането ни прави по-чисти, спортуването по-здрави. Всичко това променя живота ни, но това става по-скоро под формата на навик, отколкото като цел за промяна. Когато обаче искаме да направим промяна в себе си или живота си - нещо което ще промени съдбата ни, тогава ни трябва Решителност т.е. "силата да предприемаш действия с ясното съзнание че те ще променят живота ти". Респективно нерешителността е отсъствието на тази сила.

Много хора смесват решителността с честта и смятат, че тези две качества са родени едно за друго, подобно на доматите и краставиците в шопската салата. Когато се комбинират обаче, те повече пречат отколкото помагат. Как ми се е искало, веднъж взел решението да напусна работа да отида и да кажа на шефа си "Ти си тъпо магаре! Не се съобразяваш с професионалното ми мнение когато наемаш хора и после ми ги даваш да ги управлявам. Не можеш да приемеш добър съвет, защото имаш 'управленско достойнство' и се държиш като дирибей, който слуша само себе си. Искаш ми управленски резултати, но не ми даваш управленски права" (и още доста в този дух). Решителността ми вече си беше свършила работата - бях подал оставка. Честта ми повеляваше да отида и да си кажа тези неща, подклаждана от яда ми, че няколкогодишен труд отива на вятъра. Добре че имам умни приятели за трезв съвет - не го направих. Нямаше смисъл. Това нямаше да промени човека (такива промени идват само отвътре), нито да го накара да се замисли и да се удари по челото с думите "ей вярно бе", а само да го обиди.
Разбира се има и обратния вариант. Честта ти да бъде засегната и това да те подтикне да действаш решително. Но както вече казах, честта рядко е добър съветник.

След като махнахме честта от уравнението най-после мога да пиша за решителността в чистата й форма. А такава рядко се среща. Хората често помагат на решителността си като на дълго и широко афишират какво смятат да правят, как в най-скоро време ще променят живота си, с което предизвикват реакции в околните. Тези реакции им дават увереността че може и да успеят, а ако реакциите са отрицателни често ги отказват. Това не е решителност в чистата си форма. В чиста форма съм срещал решителността в лицето на млада дама, преживяла твърде неприятни неща за годините си и намерила сили да се справи с тях. Тя върви през живота си без да парадира какво е правила, прави или смята да прави, тя просто действа. Промените които прави с живота си са сериозни и за мен тя е един от най-решителните хора които познавам. Разбира се, ако днес се запознаете с нея няма да усетите това нейно качество. Дори може да решите че не го притежава изобщо. Тя няма да ви говори за личните си планове - просто ще действа. И ако действията й не ви засягат така и няма да разберете с колко силен човек сте се запознали наскоро.

Но ето че идва време да пиша за НЕрешителността. Тя е истинската тема тук. Важна е, защото за разлика от Решителността, я има във всеки от нас. Аз нямам рецепта за преодоляването й. Всеки намира свой начин за това и всяка победа е временна, а поражението НЕ е окончателно. Това което мога да разкажа, е колко много пречи:
  • Когато трябва да се запознаеш с любим човек. Трябва да отидеш и да му дадеш да разбере колко страхотен си ти. Ти се отказваш мислейки си "не сега - така ще си пропилея шансовете". Истината е че шансовете ти вече са пропиляни - ти така и няма да намериш сили да отидеш да я/го заговориш. Можеше и да не се получи, но можеше и да е много красиво. Никога няма да узнаеш. За сметка на това при любимия ти човек отива някой, който може да няма много от положителните ти качества но има решителността да го направи докато ти гледаш.
  • Когато си казваш "добре ми е на тази работа, вярно не е много интересна и можеше да е по-добре платена но така ми е добре, кой знае на каква ще попадна". И вероятно си прав. Ами ако не си? Не ходиш на интервюта редовно нали? От къде тогава знаеш?
  • Или когато си мислиш "абе добре ми е с тази половинка, вярно че сме различни като характери и се караме за глупости ама нали ми е дошло времето да се задомя, къде ще търся тепърва, по-добре така" - следва 30+ години брак с деца и т.н. с човек който не е най-подходящия за теб или 2-5 години трупане на лоши емоции преди някой от вас да събере решителност и сили да се откаже (или при повечко късмет да срещнеш по-подходящия човек без да го търсиш).
  • Когато си казваш "не мога да спечеля това състезание - той/тя е много по-добър и тренира като животно" - и вярно не го спечелваш!
  • Когато решиш че "не можеш да се впишеш в тази компания", "не можеш да пееш", "не можеш да тичаш толкова дълго", "не можеш да ..." - и винаги се оказваш прав. Ако не си го помислиш, само тогава има шанс да се получи.
Удивително е как твърде много хора просто плуват през живота си очаквайки хубавите неща сами да им се случват, без те да трябва да правят каквото и да е. После заявят, че живота/държавата/обществото/работодателя и др. са се отнесли несправедливо с тях и продължават да не правят нищо, освен да искат "нещо да се промени". И кой тук трябва да промени нещо? Има принцип който гласи "докато правиш едни и същи неща по един и същ незадоволителен начин, ще получаваш едни и същи незадоволителни резултати". Единствения изход от тази ситуация е с желание за промяна и Решителност за осъществяването й.

четвъртък, 28 януари 2010 г.




Ето тази реклама ме посрещна снощи докато се прибирах и ме развесели. Много добре прицелена! И познавайки интелектуалната мощ на голяма част от участниците във въпросното предаване, повечето от тях като нищо ще изтичат до домоуправителя да се обадят!

Кеф ти брадАр - кеф ти домсАвет! Струва ми се, че някой от авторите пише по-често на така наречената шльокавица (6liokavica) отколкото на кирилица ;) Колкото до неправилната употреба на думичката "който" ... ще се направя че не съм го видял.

петък, 15 януари 2010 г.

До кога ще чакаме трамвая (автобуса, тролейбуса)


Случвало ли ви се е да стоите на спирката, закъснявате за някъде, навън е студ (или пък жега), а вие се чудите кога най-после ще дойде тъпото превозно средство? Благодарение тази функционалност в сайта на центъра за градска мобилност, аз вече не се чудя а знам ;) . В момента, сайта е букмаркнат в браузъра на телефона ми и когато се наложи да разбера, кога ще дойде въпросното превозно средство, избирам вид, номер на линия, направление и спирка и разбирам. Информацията е много акуратна и се взема от GPS в самите превозни средства. Опреснява се на много малък интервал от време. Останах с впечатление, че е на всеки 5-10 мин. Вчера го пробвах 2 пъти и грешката беше под 1 минута! Страницата работи прилично на Opera Mobile но има доста JavaScript и не зная как ще работи на други мобилни браузъри. Ако някой има впечатления да пише коментарче. А това: http://gps.skgt-bg.com/Web/SelectByLine.aspx е директен линк към нещото без излишни фреймове, което е по-удобно за мобилни телефони.

(*) Снимката е от блога на fen с разрешение на автора