сряда, 9 юни 2010 г.

За Решителността

(съчинение с елементи на разсъждение)

Тя е качество което за някои е вродено. За други е като любовта - идва и си отива когато пожелае и не се съобразява дали сме готови или не. При трети изцяло липсва. Четвърти цял живот се борят за да се сдобият с него. Пети го имат и прекаляват с ползването му.

За да пиша за решителността, първо трябва да я дефинирам. Ще започна с едно понятие на Антъни Робинс което той нарича "Личностна сила" (personal power) и това е "силата да предприемаш действия" (the power to take action). За да придобие това определение смисъла, който аз влагам в думата решителност, трябва да бъде допълнено с думите "с ясното съзнание, че те ще променят живота ти". Допълнението е важно, защото всеки от нас предприема ежедневно действия, които променят живота ни, но не винаги го съзнаваме. Ходенето на работа ни прави по-богати и по-изморени. Къпането ни прави по-чисти, спортуването по-здрави. Всичко това променя живота ни, но това става по-скоро под формата на навик, отколкото като цел за промяна. Когато обаче искаме да направим промяна в себе си или живота си - нещо което ще промени съдбата ни, тогава ни трябва Решителност т.е. "силата да предприемаш действия с ясното съзнание че те ще променят живота ти". Респективно нерешителността е отсъствието на тази сила.

Много хора смесват решителността с честта и смятат, че тези две качества са родени едно за друго, подобно на доматите и краставиците в шопската салата. Когато се комбинират обаче, те повече пречат отколкото помагат. Как ми се е искало, веднъж взел решението да напусна работа да отида и да кажа на шефа си "Ти си тъпо магаре! Не се съобразяваш с професионалното ми мнение когато наемаш хора и после ми ги даваш да ги управлявам. Не можеш да приемеш добър съвет, защото имаш 'управленско достойнство' и се държиш като дирибей, който слуша само себе си. Искаш ми управленски резултати, но не ми даваш управленски права" (и още доста в този дух). Решителността ми вече си беше свършила работата - бях подал оставка. Честта ми повеляваше да отида и да си кажа тези неща, подклаждана от яда ми, че няколкогодишен труд отива на вятъра. Добре че имам умни приятели за трезв съвет - не го направих. Нямаше смисъл. Това нямаше да промени човека (такива промени идват само отвътре), нито да го накара да се замисли и да се удари по челото с думите "ей вярно бе", а само да го обиди.
Разбира се има и обратния вариант. Честта ти да бъде засегната и това да те подтикне да действаш решително. Но както вече казах, честта рядко е добър съветник.

След като махнахме честта от уравнението най-после мога да пиша за решителността в чистата й форма. А такава рядко се среща. Хората често помагат на решителността си като на дълго и широко афишират какво смятат да правят, как в най-скоро време ще променят живота си, с което предизвикват реакции в околните. Тези реакции им дават увереността че може и да успеят, а ако реакциите са отрицателни често ги отказват. Това не е решителност в чистата си форма. В чиста форма съм срещал решителността в лицето на млада дама, преживяла твърде неприятни неща за годините си и намерила сили да се справи с тях. Тя върви през живота си без да парадира какво е правила, прави или смята да прави, тя просто действа. Промените които прави с живота си са сериозни и за мен тя е един от най-решителните хора които познавам. Разбира се, ако днес се запознаете с нея няма да усетите това нейно качество. Дори може да решите че не го притежава изобщо. Тя няма да ви говори за личните си планове - просто ще действа. И ако действията й не ви засягат така и няма да разберете с колко силен човек сте се запознали наскоро.

Но ето че идва време да пиша за НЕрешителността. Тя е истинската тема тук. Важна е, защото за разлика от Решителността, я има във всеки от нас. Аз нямам рецепта за преодоляването й. Всеки намира свой начин за това и всяка победа е временна, а поражението НЕ е окончателно. Това което мога да разкажа, е колко много пречи:
  • Когато трябва да се запознаеш с любим човек. Трябва да отидеш и да му дадеш да разбере колко страхотен си ти. Ти се отказваш мислейки си "не сега - така ще си пропилея шансовете". Истината е че шансовете ти вече са пропиляни - ти така и няма да намериш сили да отидеш да я/го заговориш. Можеше и да не се получи, но можеше и да е много красиво. Никога няма да узнаеш. За сметка на това при любимия ти човек отива някой, който може да няма много от положителните ти качества но има решителността да го направи докато ти гледаш.
  • Когато си казваш "добре ми е на тази работа, вярно не е много интересна и можеше да е по-добре платена но така ми е добре, кой знае на каква ще попадна". И вероятно си прав. Ами ако не си? Не ходиш на интервюта редовно нали? От къде тогава знаеш?
  • Или когато си мислиш "абе добре ми е с тази половинка, вярно че сме различни като характери и се караме за глупости ама нали ми е дошло времето да се задомя, къде ще търся тепърва, по-добре така" - следва 30+ години брак с деца и т.н. с човек който не е най-подходящия за теб или 2-5 години трупане на лоши емоции преди някой от вас да събере решителност и сили да се откаже (или при повечко късмет да срещнеш по-подходящия човек без да го търсиш).
  • Когато си казваш "не мога да спечеля това състезание - той/тя е много по-добър и тренира като животно" - и вярно не го спечелваш!
  • Когато решиш че "не можеш да се впишеш в тази компания", "не можеш да пееш", "не можеш да тичаш толкова дълго", "не можеш да ..." - и винаги се оказваш прав. Ако не си го помислиш, само тогава има шанс да се получи.
Удивително е как твърде много хора просто плуват през живота си очаквайки хубавите неща сами да им се случват, без те да трябва да правят каквото и да е. После заявят, че живота/държавата/обществото/работодателя и др. са се отнесли несправедливо с тях и продължават да не правят нищо, освен да искат "нещо да се промени". И кой тук трябва да промени нещо? Има принцип който гласи "докато правиш едни и същи неща по един и същ незадоволителен начин, ще получаваш едни и същи незадоволителни резултати". Единствения изход от тази ситуация е с желание за промяна и Решителност за осъществяването й.

2 коментара:

Анонимен каза...

Съгласен съм по темата с шефа и наемането на хора. Все пак се предполага, че още при появата на нов кандидат си казал ясно преценката си, а не нещо в стил позитивно мислене "... вярвам, че ще се справи".

Анонимен каза...

Да изучаваш себе си е начало на себепознание, но не е познаване на добродетелта, която описваш - нужно е абстрахиране, анализ, синтез, обобщение, за да се достигне до същността на разглежданата тема.