Roma TV

Днес за пореден път бях свидетел как възрастен човек - сам кондуктор в трамвая не поиска билетче на млада ромка[*], която беше твърде заета да говори по мобилния си телефон за да се занимава с такива дреболии. В същото време всички останали (не роми) веднага подаваха билети и карти за проверка. ... И що? Що трябва да търпим и толерираме подобно поведение? За да става това все по-нормално и нормално с годините? И как така в момента в който поискаш на рома/ромката билетче, започва пищене за права, дискриминация и т.н.? (и такива сцени съм виждал). Какви права и каква дискриминация, когато не спазваш правилата? Виждал съм и такива, които не се самоопределят като българи и се държат като че ли са "на гости" само че за постоянно. Това разбира се не е проблем. Проблема е къде се намираш. Аз например, когато съм в Германия спазвам германските правила и закони, а когато съм в България - българските. Ако те са "на гости" тук, нека спазват българските правила. Ако са Българи - също.

Легенда:
[*] циганка с права (като правото да се вози без билетче)

Офисът и хората в него

Днес минах край красива, 2 етажна, фирмена офис сграда и се насладих на добре поддържаната градинка отпред. После погледнах красивите и празни офиси на приземния етаж и продължих покрай сградата, но вече от страната на глухата и не особено ползвана уличка. Там видях и работещите във фирмата - 20-тина човека в "хале" от 40-50 кв. м. Отворили широко вратата за да влиза въздух в лятната жега и се сетих за красивите празни помещения отпред. Стана ми неприятно да гледам този контраст. Прекомерна показност за клиентите и партньорите отпред, докато в задната - по-лоша част на сградата хората, които работят, за да съществува тази показност, се блъскат в едно единствено лошо климатизирано помещение.

Вероятно целта е да се демонстрира благосъстояние и просперитет на всяка цена, но се питам дали това е начина? Признавам си, че когато вляза в твърде лъскав офис, особено като потенциален клиент, първата ми мисъл е нещо от сорта на "хмм, тия може би дерат кожи от клиентите и тапицират офиса с тях?" (важи и за банки). Една приятелка описа подобен офис с думите "подтискащо луксозно", когато я попитах дали и харесва там. Дразнещо е, че продължава да има работодатели които правят разлика между "работни помещения" и "офиси" или между "работещи" и "отдел продажби/работа с клиенти". Разбира се, всеки сам избира дали да работи на дадено място, така че предполагам всичко е наред. Сегашната и предишната ми работа не правят разделение и това е една от причините да харесвам работата си. Така че мислете и гледайте внимателно когато сменяте работа. Пожелавам ви приятна работа! :)

До вчера ходих в тоалетната с книга, от днес с библиотека!

От няколко месеца съм горд собственик на четец на електронни книги (т.н. eReader) lBook v3. След като дълго събирах впечатления мисля, че е време за ревю.


Устройството е китайско и използва екран от тип електронна хартия. Идеята за подобен род екрани е сравнително нова и има няколко конкуриращи се технологии. Тези които знам се наричат eINK и ePaper. Екрана определено е най-впечатляващата част. Черно бял (4 нива на сивото), отлично имитиращ хартия, матов и без подсветка. На практика, за да четете от него ви трябва точно толкова светлина, колкото и ако четете от обикновена книга. Очите ми се измарят по-малко отколкото от хартия, поради факта че мога да сменям размера на буквите така, че да отговарят на вкуса ми :) Един от малкото недостатъци на екрана е, че много бавно се опреснява при смяна на образа. Това, заедно с факта, че е черно-бял, правят невъзможно гледането на филми на него. И до голяма степен обезсмислят гледането на картинки, въпреки че се поддържат всички основни формати картинки за разглеждане. Доколктото ми е известно, това е недостатък на технологията "електронна хартия".


lBook разпознава много формати за документи: TXT, PDF, DOC, RTF, CHM, HTML, ZIP,FB2, WOF. Освен това може да свири MP3 файлове (включително докато четете от него) и както вече казах показва картинки. Четенето се извършва чрез така наречените "readers". Това е важно поради факта, че именно там са най сериозните недостатъци на устройството и не може да очаквате, че след като можете да правите определени неща с четеца за TXT, същото ще се случи примерно и при CHM. Ето кратки впечатления за readers които до момента съм ползвал.

• TXT - перфектен, има хитри възможности които не очаквах като например разпознаване по определени признаци на глави в текстовия файл и чудесен начин на изобразяване прогреса на четене. Недостатък - не може да обръща текста хоризонтално на екрана
  
• RTF - също отличен. Предимствата на RTF форматирането + всичко казано за TXT
• PDF - като цяло отличен, но доста често непригоден за четене поради факта че PDF е фиксиран формат и не поддържа никакви преоразмерявания и местене на текст. Ако текста ви е дребен, можете да го обърнете така, че редовете да се изобразяват по дължината на екрана. Но ако и тогава буквите са ви дребни, както често става с моите файлове .... нищо не може да се направи. Поне не и с устройството. Ще чакам eReader с по-голям екран и ще пробвам пак. Недостатък - не се сеща да замести липсващите шрифтове които не са включени във файла със свои.
• DOC - слаб 2 - не може да смени размера на текста, нито да завърти редовете по дължината на екрана, при все че DOC формата не е ограничен в това отношение като PDF
• ZIP - работи но не помни позицията на файла който съм чел от него. Ползвах го веднъж, стига ми толкова.
• CHM - зле. Може и да успеете да прочетете нещо. Аз не успях. Не може да ползват препратките. Когато се опитах да отида на страница по номер се замисли дълбоко и след 5 мин, изгубих вяра че ще успее и го спрях.
  

За подпомагане на четенето има списък с последните 8 отворени книги. Освен това се помни последната позиция до която е четено, за по-голям брой книги, но не зная точно колко.


lBook до момента е забивал 2-3 пъти. Когато това се случи, натискате reset бутона и продължавате напред :) До момента винаги успява да запомни къде съм стигнал в книгата, въпреки забивката.

Устройството е невероятно икономично като ток. С една батерия изчетох 3-4 книги и много разкази. За месеци съм го зареждал 2 пъти. Създателите му твърдят, че с един заряд издържа 10000 страници. Батерията е Li-ION 950mAh и според мен е от GSM :)

lBook има слот за SD карта и в комплекта му идва такава с размер 1GB. На този етап ми е напълно достатъчна. Има също така вътрешна памет с размер 512МB, която е достъпна през USB 1.1 връзка. До момента не съм ползвал тази възможност.

В комплекта има още: зарядно, кожен калъф за предпазване, гаранционна карта и разбира се отверка за монтиране на батерията + резерни видии ;) Ръководството е като PDF (с големи букви) във вътрешната памет.

Едно от най-сериозните предимства на lBook е че е кирилизиран, за разлика от други подобни устройства като Amazon Kindle и Sony Reader.

Ето и спецификацията:

• Дисплей: 6"еINK TFT SVGA (800 x 600)
• Операционна система: Linux
• Процесор: Samsung ARM9 200Mhz
• Памет: SDRAM 32MB,NOR Flash 2MB, Flash disk 512MB
• Слот за разширение: SD (максимален размер 4GB)
• Комуникация: USB 1.1
• Батерия: Li-ION 950mAh
• Маса и габарити: 200 грама, 184mm * 120mm * 9.9mm

Според мен, въпреки изброените до тук недостатъци и твърде високата цена, устройството си заслужава. Щастлив съм че го имам и ви пожелавам и на вас по едно такова ... а защо не и по-хубаво!

В България lBook може да се закупи от тук. Доколкото ми е известно, това за момента е единственото място.

Сега лягам. Видяхте ми възглавницата и eReader-а на снимките. Време е читателя да се присъедини :)

OpenFest 2008 - впечатления

Тази събота и неделя бях на OpenFest. Като цяло беше интересно, но личното ми впечатление е, че обществото формирано около свободните технологии вече има всички необходими технологични играчки и предостатъчно потребители за да започне да се обезсмисля. Само преди 5 години, Linux беше нещо достъпно за малцина и всички, които имаха смелост и способности да го инсталират, дори и без да го ползват ежедневно, биваха обявени за хакери. Информацията как да си инсталираш това, настроиш онова, оправиш нещо по ядрото или просто си подкараш някакъв по-нов хардуер, беше апокрифна и беше по-лесно да помолиш местния Linux гуру за помощ, отколкото да я откриеш в интернет и да я накараш да работи точно на твоята дистрибуция и версия на ядрото. Така възникна обществото, обединено около идеята да популялизира софтуера с отворен код и да помага на по-неопитните потребители. В повечето случаи напълно безплатно! Славни времена бяха - но струва ми се че отминаха. Linux вече е много по-достъпна, популярна и лесна за управление операционна система. Повечето дистрибуции имат добри пакетни менажери, а интернет е пълен с информация за това как да си оправите проблемите. Това до голяма степен обезсмисля началната идея на обществото. Но като щастлива и горда част от него, аз нямам никакво желание да го "погребвам". Иска ми се то да остане живо още дълго. И затова смятам че идеята която го създаде трябва да се промени за да поднови смисъла от съществуването му. Идеи за посоки на промяна много:

• Помощ на бизнеса - как да създадем компании различни като тип бизнес и респективно нужди от софтуер, чиито софтуер е изцяло свободен
• Помощ и популяризиране на операционните системи различни от Линукс (BSD и OpenSolaris са добри примери)
• Помощ на хората желаещи да разработват софтуер (включително комерсиален) за свободни операционни системи
• .... (със сигурност и вие може да добавите нещо тук) ...

----------------
Опа! доста се отклоних от темата за OpenFest :) връщам се към нея.
Хареса ми. Средата, организацията, повечето от лекциите. Освен това този OpenFest затвори кръга на понятието free. Когато говорим за free software думата free може да се тълкува като безплатен или като свободен. Richard Stallman внася яснота за смисъла с думите "you should think of free as in free speech, not as in free beer". Е на OpenFest 2008 имаше и двете :)

The Large Hadron Collider - пазете се ...

След успешни изпитания утре пускат в действие The Large Hadron Collider (LHC). За всички които имат желание (и време за четене до утре) ето повече информация:

http://public.web.cern.ch/public/en/LHC/LHC-en.html
http://en.wikipedia.org/wiki/Large_Hadron_Collider
http://visits.web.cern.ch/visits/guides/tools/presentation/LHC_booklet-2.pdf


Не се чувствам апокалиптично настроен и опреледелено ми харесва идеята да се научи повече за частиците изграждащи вселената. Само се надявам поне част от хората изградили и проектирали LHC, да са играли първата част на Half Life! Не ми се иска тази игра да се окаже пророческа по някакъв начин! За да припомня:

Всичко започна така

Направихме експеримент в тази обстановка
Експеримента се обърка
И дойдоха лошите
После трябваше ние да ходим при тях за да почистим нещата от корена
За да си спестим неприятностите, призовавам да действаме внимателно и умно!
И ако нещо се обърка, за мен беше чест да ви познавам!

Проверка дали нещо се е объркало на адрес http://hasthelargehadroncolliderdestroyedtheworldyet.com/

Представяне: Demosten's Perl distribution for Win32

Днес публикувах първата версия на моята Perl дистрибуция за Windows. Това което я отличава е следното:

• Идва с MinGW - C/C++ компилатора с който е компилирана, dmake и Unix програми като gzip, tar, less и т.н. Така може да се възползвате от пълната мощ на CPAN и да инсталирате всякакви модули.
• Оптимизирана е за Pentium III и по-добри процесори
  
• Има Perl Scripting Engine (благодарение на Атанас Колев!)
  
• Помощната система има съдържание (подобно на дистрибуцията на ActiveState).
• Има вариант на инсталацията с EPIC - безплатна среда за разработка на Perl базирана на Eclipse
• Всички наши програми са със същия лиценз като Perl и разбира се с отворен код

Официална страница: http://dnperl.sf.net/
Смъкване и страница на проекта: http://sourceforge.net/projects/dnperl/

Надявам се да ви хареса :)

"The first problem for all of us, men and women, is not to learn but to unlearn."
Gloria Steinem

Случвало ли ви се е някога упорито да се борите да постигнете нещо и то години наред да не ви се получава? На мен ми се случва. Има области в които въпреки сериозното ми желание и упорството което влагам, не постигам задоволителни резултати. Понякога след дълга безрезултатна борба най-после се сещам да седна и да анализирам възможно най-задълбочено в какво се провалям. И почти винаги стигам до следния извод: повтаряйки отново и отново едни и същи грешки, постигам отново и отново едни и същи резултати. Защо се случва това? Защо упорито продължавам да греша? Ако сте чели Влиянието на Робърт Чалдини, мисля си че там има част от отговора. Долу горе звучи така: хората имат тенденцията да остават верни на себе си, на това което са, и на това което са казали. Според Чалдини тази тенденция буквално се програмира в нас от обществото в ранна детска възраст. На хора, които се променят постоянно и не държат на думата си, се гледа като на несериозни. Ако разсъждавам логично, не виждам защо някой трябва да ме смята за сериозен ако упорито държа на нещо, което осъзнавам че е грешно, само защото по-рано съм вярвал в това и съм го заявил. Личното ми мнение е, че несериозен може би е този, които не се променя.

Но да се върнем към проблема с упоритите опити и незадоволителните резултати. Какво мога да направя, за да се променят нещата, след като аз съм това което съм? Как да открия правилния начин, след като явно никога не съм го знаел? Истината е, че в огромен брой от случаите начина ви е известен! Ето някои от подходите за достигане до него:

• Отговорете на въпроса "Кой знае решението (и го прави)?". След като откриете 'майстора' в избрана дейност се запитайте. "Какво би направил този човек ако е в моето положение?". Важно е да бъде другия човек, не вие! Трябва да е някой, който няма вашите задръжки и лош опит в областа! И хоп: отговора вече е в главата ви! Но не бързайте да се радвате. Следва най-трудната част. Да го направите по начина, по който би го направил някой без вашите задръжки и неувереност, произтичаща от многобройните опити с незадоволителни резултати.
• Ако не откриете такъв човек? Тогава вие сте този човек! Представете си себе си, но едва сега започващ. Представете си се като човек без никакви задръжки. Представете си се като Свръх човек! И този Свръх човек не живее във вашата кожа, няма вашите проблеми. Той се намира в компютърна игра, или на друга планета. Живее си там със страхотния си социален статус, страхотните си Свръх хора за приятели и е просто много готин. .... Този човек няма проблем да се справи с вашата ситуация. Той знае как, следователно и вие знаете!
  

Надявам се това ми писание да ви е от помощ. На мен често ми е помагало. Напоследък се улавям че забравям да го ползвам и затова реших да го напиша. Това е един от начините ми за затвърждаване на знанията. А ако мога да бъда полезен на някого, още по-добре :)

И да внимавате с метода ей! Не прекалявайте с него! Ако развиете някаква форма на шизофрения ще ви се разсърдя! И на двете ви "АЗ"!