събота, 13 октомври 2012 г.

Безценно

Отдавна не съм писал в блога. Искаше ми се, подновяването на статиите да не започва със злоба. Но понякога не мога да сдържа перото си (т.е. клавиатурата в моя случай).

Днес в пощенската си кутия открих нова брошура на Техно Маркет и какво да видя в началото на първа страница? Новия iPhone 5! Вече и в България! Ура Ура Ура! На цена само 1999 лв. (2499 лв. за 64GB вариант).

Да си призная цената отначало малко ме стресна. Вярно Apple държат високи цени, за да оправдаят статуса си на моден лидер в областа на умните телефони. Но Техно Маркет направо са ги оставили да им дишат праха. После осъзнах, че цената е даже ниска. Можеше да бъде двойно на това и пак щеше да е ниска. Така де, не можеш да сложиш цена на такова нещо! Преставяте ли си, сядате на кафе с тайфата и небрежно изваждате на масата телефон за 1999 лв. После гледате как народа само го оглежда завистливо и цъка с език. БЕЗЦЕННО! Нищо че това е повече от едногодишната пенсията на баба Ви. Вие ще имате най-якия телефон.

То сега като се разписах да си призная Galaxy S3 е по як, но е твърде евтин за Вашата класа. За тези пари могат да се купят 2 нови Galaxy S3 и пак да останат за една Nokia с фенерче за баба Ви. Но телефон под 1999лв.сигурно ще да е някоя евтина имитация. В това няма стил. Не го правете.

понеделник, 16 април 2012 г.

Принцесата

"Ами сега?" чудеше се принцесата - "Сега какво? Лесно им е било на принцесите едно време, достатъчно било само да бъдат красиви и готово. Принцът им бил в кърпа вързан. При това не какъв да е принц, а чаровен, храбър, красив, умен. Абе принц та дрънка! (и как няма да дрънка с тия блестящи доспехи.) А моя - икономист?! Кой става икономист в тази криза а? Харесвало му било. Ама на мен не ми харесва тая работа. Някак си не е за принц. А и едно време след като се появял принца се оженвали и живели щастливо до дълбоки старини. Днес какво - на работа трябвало да ходя, деца да гледам, салата да правя, стига де! Не е честно. Едно време такива глупости не е имало! Трябвало е да се родя по-рано. И виж мойте приятелки трите принцеси Бойка, Пенка и Любка - женени вече и всеки път като се видим, се надпреварват да ми разказват, коя как я глезил нейния принц."

"Какво да правя аз каквоооо? Дали да взема този принц, или да чакам някой по-добър" - ридаеше принцесата и подмокряше кърпичката си. "Не трябва да плача, ще й разваля цвета, а това ми е любимия цвят." Тя не беше като другите принцеси - розово та розово. Любимия и цвят бе червеното. И по-точно светлото червено - отиващо към бяло. Сама беше избродирала кърпичката с инициалите си, сърце и място за инициалите на принца. Замисли се за това, колко изтънчено занимание е бродерията и така се сети за феята която я научи на нея. "Феята? Ми да! Феята ще ми помогне за това трудно решение. Тя ще знае какво да направя. Ще даде съвет. Само че не мога да я извикам на празна маса." Тя провери шкафчето с алкохола. "Добре, всичко е тук - ликьорче, джин с тоник ако нещата загрубеят, кило 65 градусова домашна ракия (с етикетче "пукница 65") ако изпаднем в безизходица."

Фея Петрова дойде след 14 минути от другия край на града. Винаги беше такава, бързаше да помогне на хората в беда. А тя познаваше хората, знаеше всичко за тях. Кой къде живее, коя му е любовница, къде се е напил последно и какво е вечерял снощи. Всичко й беше ясно. И точно затова хората я търсеха да се съветват с нея и тя винаги помагаше. От толкова много грижи не й остана време да се омъжи и така и не се изнесе от панелката на родителите си. А и все не намираше свестен работодател, та затова предпочиташе да не работи. Но това не беше важно, тя не живееше за себе си, а за хората!

Когато принцесата свърши разказа за проблемите си, вече нямаше ликьор. И джина беше почти заминал, но си струваше! Феята я изслуша внимателно и наистина взе присърце проблема.

"Ти си много проста ма!" - рече й тя изплувайки за момент от омаята на алкохола. "Що вярваш на приказките на другите принцеси? Ми той на Бойка принца я скъсва от бой! Бие я по 5 пъти седмично за респект и още 2 за удоволствие. На Пенка мъжа пък пие като водна помпа. Тоя вкъщи се прибира само като му свършат парите и като вземе нейните пак излиза. Виж при Любка такива неща няма. Нейния нито пие, нито бие. Той си има по 2 любовници за всеки ден от седмицата, та честичко закъснява и няма време за тия работи. И стига си занимавала хората с проблемите си. Те ако много разбираха, щяха да са се оправили по-добре. Ми я вземи хубаво си помисли, какво точно искаш. И спри да вярваш, че щастливия край сам ще дойде при тебе само щото си принцеса. Та като го измислиш размърдай си принцеския ... ъъъъ дупе ... и действай. А докато още мислиш, подай ми ракията и виж да направиш една салатка а?"

понеделник, 19 декември 2011 г.

Коледни дарения

С наближаването на коледните празници, от телевизията, радиото и дори от уредбите на големите магазини, ме затрупват с предложения и идеи за коледни дарителски кампании. Дни наред се чудя коя да избера.

Не, разбира се не се чудя. Няма да участвам в това откровено, предколедно лицемерие. "Дари топъл обяд на дете". На това дете преди коледа не му ли е бил нужен топъл обяд? А след коледа няма ли да му е нужен? Даренията уважаеми политици, фирми, банки, институции, PR агенции и т.н. не са кампания, а нещо, което или чувстваш в сърцето си и го правиш, без да се съобразяваш дали наближава коледа. Ил' пък не го правиш изобщо.

Има разбира се и контрапример:



Това не е предколедна кампания и като цяло идеята ми харесва. Кажете обаче, не Ви ли оставя този "рекламен клип" с някакво неприятно усещане за вина? Така и би трябвало да се чувствате, след като сте си оставили детето в дом! Не сте ли? И аз не съм. Защо тогава някой трябва да ни облъчва с реклами, които ни карат да се чувстваме виновни и ни асоциират с това?

В България има много добри хора. Аз познавам изненадващ, за мен самия, брой дарители. Никой от тях не си го е написал на челото и не е парадирал с това! Тези хора не са богати. Не и на пари. И човек винаги може да намери, какво да направи с някой друг "излишен" лев. Но вместо това, те даряват. Смятам, че Българите сме достатъчно зрели да даряваме. Дали тези, които правят дарителски кампании са достатъчно зрели обаче, предстои да се доказва.

неделя, 11 юли 2010 г.

Айн Ранд и "Изворът"

"Изворът" (The Fountainhead) на Айн Ранд (Ayn Rand) е една от най-невероятните книги, които съм чел. Смятам че тази книга има потенциала да промени живота на всеки мислещ човек. Не искам и не мога да разкажа много за нея. Това би било моето разбиране, което си е много лично. Ще ви оставя сами да откриете своята истина в красотата на тази книга.

неделя, 13 юни 2010 г.

Няма перфектни животни в гората

Няма перфектни животни в гората. Наистина няма. Вярно е - има такива, които нямат естествени врагове, но дори те ако не са на ниво умират от глад. В гората имаме специалисти. Специалисти в надбягването на жертви, в дебненето, в грубата сила, в маскирането и криенето, в груповото ловуване, в груповата защита, в размножаването, в нощния лов и т.н. Но няма животно което да може всичките тези неща. И с хората е същото.

Написах тези думи по повод това, че днес се срещнах с няколко много важни персони и те бяха все различни. Видях шеф диригента, човек изпълнен с ентусиазъм и енергия които заразяват. Видях младока - човек с млад дух (а не млад като години) подготвящ се да наследи шефа. Видях уморененото старо куче, видях "искам да покажа че наистина съм за тука". Все различни хора с много положителни качества, заслужаващи и получаващи уважение. Но никой от тях не беше събирателен образ на останалите, никой не беше перфектен - и слава богу!

този материал го публикувам с голямо закъснение, затова всяка прилика с действителни лица и събития днес е случайна

четвъртък, 10 юни 2010 г.

Йохохо и бутилка ром (ама да е с бандерол)

"Данък върху всеки продаден празен компактдиск въведе вчера правителството с промени в Закона за авторското право. Производителите и търговците на празни CD, DVD, видеокасети, USB стикове с памет или други информационни носители, върху които може да се запише авторска музика, текст или филм, ще плащат между 1 и 1,5% от доставната цена на продукта. Парите ще отиват за компенсация на авторите, чиито произведения хипотетично биха могли да бъдат презаписани."

Не мога да повярвам на очите си! Правителството на собствената ми държава ме обявява за "хипотетичен" престъпник и ме облага с данък за това!!! Не се ли казваше в конституцията, че всеки е невинен до доказване на противното. Или този данък не е вменяване на вина? Какво е тогава? Разпределяне на недоказаната вина между мен и неизвестни извършители? Това май пак е противоконституционно.

Не разбрах кого точно ще обложат. Производителите или търговците? Според мен най-добре и двамата. Те разбира се ще обложат крайния потребител но това са правилата на икономическата игра. Последния във веригата плаща сметката и за всички преди него. Само се чудя ако занеса DVD-тата които ползвам за резервно копие на папката в която работя (т.е. аз съм автора) в данъчното, дали ще ми върнат въпросните "между 1 и 1,5% от доставната цена на продукта" щото на тях няма нищо чуждо?

Закона не прави разлика между информационни носители за еднократен и многократен запис. Това е сериозен пропуск който трябва да се коригира. Компакт дисковете и DVD-тата (поне повечето от тях) са за еднократен запис. Но по спецификация един USB стик трябва да издържи между 10,000 и 1,000,000 записа. Хипотетично всеки от тези записи може да ощети някой автор. Защо да облагаме само веднъж? Най-добре всеки USB стик да си върви в комплект с данъчен инспектор и той да брои колко презаписа се правят и да калкулира данъка.

Между другото разните там неща с електроники в тях: микровълновата ми фурна, бордовия компютър на колата, телевизора ми (нали помни канали някъде) - също имат енерго независимима памет и хипотетично могат да бъдат ползвани тайничко за някоя и друга MP3-ка или поне текстов файл от друг автор. Мисля че е редно и те да се облагат с този данък.

"“От 1993 г. имаше въможност в закона да се събират такива такси от частни сдружения, но нищо не се случваше. В Европа се отчисляват между 3% и 5% от цената на продуктите. Дори в Румъния таксата върху празните носители е 3%”, обясни Дамянов."

Не знам това колко е вярно но ако приемем че е така (ние вярваме/верваме на управниците нали?): интересно защо, когато копираме нещо от развитите "демокрации", винаги копираме нещата така, че да е възможно най-прецакващо за хората в България? Защо не копираме от САЩ тази такса? Я проверете дали там има такава? Нали и с тях сме големи приятели? И не е ли по-добре да копираме първо доходите им, че да има с какво да ги плащаме пусти нови данъци?

"Приходите от “данък компактдиск” се разпределят между сдруженията, съответно продуценти и автори на произведения. Преди това обаче 20% ще се отчисляват за националния фонд “Култура”."

Ами аз? Аз като автор на блог може да бъда ощетен и някой без да ме пита да си копира моите произведения на информационен носител. Смятам че ми се полага обезщетение. И понеже сам съм си и продуцент, за това също ми се полага. Или парите се разпределят само между членовете на въпросните сдружения? Ако е така, кажете къде са бланките за записване, искам и аз да стана член. Моля свържете се с мен да ви дам номера на банковата си сметка за превеждане на парите. Само трябва да се разберем как ще си ги делим. На основа на какво се разпределят? На страница, на песен, на филм, на блогпост, на фотография? Мисля че ще е най-добре да е на базата на хипотетичната вероятност, някой да си запише точно моите неща на информационен носител.

Световната практика показва след като всичко това се направи "в името на авторите". Въпросните автори виждат между 0 и 10% от приходите на тези инициативи. Най-често 0%. Българската практика показва, че и това ще копираме успешно.

© 2010 Demosten
Всички права запазени

сряда, 9 юни 2010 г.

За Решителността

(съчинение с елементи на разсъждение)

Тя е качество което за някои е вродено. За други е като любовта - идва и си отива когато пожелае и не се съобразява дали сме готови или не. При трети изцяло липсва. Четвърти цял живот се борят за да се сдобият с него. Пети го имат и прекаляват с ползването му.

За да пиша за решителността, първо трябва да я дефинирам. Ще започна с едно понятие на Антъни Робинс което той нарича "Личностна сила" (personal power) и това е "силата да предприемаш действия" (the power to take action). За да придобие това определение смисъла, който аз влагам в думата решителност, трябва да бъде допълнено с думите "с ясното съзнание, че те ще променят живота ти". Допълнението е важно, защото всеки от нас предприема ежедневно действия, които променят живота ни, но не винаги го съзнаваме. Ходенето на работа ни прави по-богати и по-изморени. Къпането ни прави по-чисти, спортуването по-здрави. Всичко това променя живота ни, но това става по-скоро под формата на навик, отколкото като цел за промяна. Когато обаче искаме да направим промяна в себе си или живота си - нещо което ще промени съдбата ни, тогава ни трябва Решителност т.е. "силата да предприемаш действия с ясното съзнание че те ще променят живота ти". Респективно нерешителността е отсъствието на тази сила.

Много хора смесват решителността с честта и смятат, че тези две качества са родени едно за друго, подобно на доматите и краставиците в шопската салата. Когато се комбинират обаче, те повече пречат отколкото помагат. Как ми се е искало, веднъж взел решението да напусна работа да отида и да кажа на шефа си "Ти си тъпо магаре! Не се съобразяваш с професионалното ми мнение когато наемаш хора и после ми ги даваш да ги управлявам. Не можеш да приемеш добър съвет, защото имаш 'управленско достойнство' и се държиш като дирибей, който слуша само себе си. Искаш ми управленски резултати, но не ми даваш управленски права" (и още доста в този дух). Решителността ми вече си беше свършила работата - бях подал оставка. Честта ми повеляваше да отида и да си кажа тези неща, подклаждана от яда ми, че няколкогодишен труд отива на вятъра. Добре че имам умни приятели за трезв съвет - не го направих. Нямаше смисъл. Това нямаше да промени човека (такива промени идват само отвътре), нито да го накара да се замисли и да се удари по челото с думите "ей вярно бе", а само да го обиди.
Разбира се има и обратния вариант. Честта ти да бъде засегната и това да те подтикне да действаш решително. Но както вече казах, честта рядко е добър съветник.

След като махнахме честта от уравнението най-после мога да пиша за решителността в чистата й форма. А такава рядко се среща. Хората често помагат на решителността си като на дълго и широко афишират какво смятат да правят, как в най-скоро време ще променят живота си, с което предизвикват реакции в околните. Тези реакции им дават увереността че може и да успеят, а ако реакциите са отрицателни често ги отказват. Това не е решителност в чистата си форма. В чиста форма съм срещал решителността в лицето на млада дама, преживяла твърде неприятни неща за годините си и намерила сили да се справи с тях. Тя върви през живота си без да парадира какво е правила, прави или смята да прави, тя просто действа. Промените които прави с живота си са сериозни и за мен тя е един от най-решителните хора които познавам. Разбира се, ако днес се запознаете с нея няма да усетите това нейно качество. Дори може да решите че не го притежава изобщо. Тя няма да ви говори за личните си планове - просто ще действа. И ако действията й не ви засягат така и няма да разберете с колко силен човек сте се запознали наскоро.

Но ето че идва време да пиша за НЕрешителността. Тя е истинската тема тук. Важна е, защото за разлика от Решителността, я има във всеки от нас. Аз нямам рецепта за преодоляването й. Всеки намира свой начин за това и всяка победа е временна, а поражението НЕ е окончателно. Това което мога да разкажа, е колко много пречи:
  • Когато трябва да се запознаеш с любим човек. Трябва да отидеш и да му дадеш да разбере колко страхотен си ти. Ти се отказваш мислейки си "не сега - така ще си пропилея шансовете". Истината е че шансовете ти вече са пропиляни - ти така и няма да намериш сили да отидеш да я/го заговориш. Можеше и да не се получи, но можеше и да е много красиво. Никога няма да узнаеш. За сметка на това при любимия ти човек отива някой, който може да няма много от положителните ти качества но има решителността да го направи докато ти гледаш.
  • Когато си казваш "добре ми е на тази работа, вярно не е много интересна и можеше да е по-добре платена но така ми е добре, кой знае на каква ще попадна". И вероятно си прав. Ами ако не си? Не ходиш на интервюта редовно нали? От къде тогава знаеш?
  • Или когато си мислиш "абе добре ми е с тази половинка, вярно че сме различни като характери и се караме за глупости ама нали ми е дошло времето да се задомя, къде ще търся тепърва, по-добре така" - следва 30+ години брак с деца и т.н. с човек който не е най-подходящия за теб или 2-5 години трупане на лоши емоции преди някой от вас да събере решителност и сили да се откаже (или при повечко късмет да срещнеш по-подходящия човек без да го търсиш).
  • Когато си казваш "не мога да спечеля това състезание - той/тя е много по-добър и тренира като животно" - и вярно не го спечелваш!
  • Когато решиш че "не можеш да се впишеш в тази компания", "не можеш да пееш", "не можеш да тичаш толкова дълго", "не можеш да ..." - и винаги се оказваш прав. Ако не си го помислиш, само тогава има шанс да се получи.
Удивително е как твърде много хора просто плуват през живота си очаквайки хубавите неща сами да им се случват, без те да трябва да правят каквото и да е. После заявят, че живота/държавата/обществото/работодателя и др. са се отнесли несправедливо с тях и продължават да не правят нищо, освен да искат "нещо да се промени". И кой тук трябва да промени нещо? Има принцип който гласи "докато правиш едни и същи неща по един и същ незадоволителен начин, ще получаваш едни и същи незадоволителни резултати". Единствения изход от тази ситуация е с желание за промяна и Решителност за осъществяването й.