понеделник, 7 декември 2009 г.

Извличане на повече от домашния рутер


Спомням си как около миналогодишната коледа спешно ми потрябва устройство с което да мога да взема един wireless сигнал и да го усиля за да се хваща в целия апартамент. За малко да си купя тогава, но ми се размина. По коледа никой не работи.


Зная че някой рутери го могат, но моя (разбира се) не. Бях забравил за случката описана по-горе, защото от тогава подобно нещо не ми е трябвало. Снощи обаче се заговорих с един приятел, който ми каза че има подобен проблем и ей така докато си говорехме, пуснах едно търсене в Гугъл и така открих DD-WRT. Накратко това е проект с отворен код, продължение на кода на един от рутерите на Linksys, който преди време компанията беше принудена (с известно подбутване от будни граждани) да отвори.

Видях че моето устройство се поддържа и има ясни инструкции и искрицата на фърмуериста пламна в мен. Нямаше да мога да спя спокойно докато не пробвам какво ще стане!

И то стана, и даже запали. Отне около 30 мин заедно с внимателното четене и screen shots на екраните на стария интерфейс (щото съм си паметлив). Вече си имах web интерфейс с който да си подкарам интернета. Но тъй като човек не цени това което е получил лесно ... започнаха проблемите. Интернета не върви и това е. А без интернет не мога да разбера дали някой не е имал проблеми с това и как ги е решил. След 2 часа обливане в студена пот, планиране покупка на нов рутер на другия ден, чудене дали да не смъкна някоя по-бета версия и МНОГО ровене във въпросния web интерфейс - интернета изгря. Оказа че съм объркал режима на wireless и съм му казал да взема през него интернет, при което порта за интернет от кабел се забранява автоматично. Камък ми падна от ... джоба.

Какво получих в повече:
  • различни режими на wireless интерфейса - AP, AP Client, AP Client Bridged, Repeater и т.н.
  • статистики на трафика които се виждат като графики в реално време и такива които се трупат на ден. Статистики на натоварването на процесора, интерфейсите и свободната памет
  • телнет достъп и възможност за изпълняване на команди през web интерфейса. Може да се напряват също така неща като: разделяне на LAN от WiFi клиентите в отделни мрежи така че да не се виждат един друг (подходящо като евтино решение за заведения които предлагат интернет на клиентите си)
  • премахване на много ограничения (примерно количеството на пренасочени портове)
  • голямо количество функционалност, която в момента не ползвам но зная че е там и може да се ползва, без да се налага да купувам ново устройство само заради нея.
Извод: Заслужава си! Вярно е че подобна операция носи известен риск и проблеми (web интерфейса понякога заспива след рестарт и не се връща на страницата при което се налага да го правиш ръчно). Но от друга страна сега имам устройство с цялата функционалност която ми е нужна напук на това, че производителите са сложили в него по-малко отколкото то може да бъде. При други обстоятелства бих си купил по "функционално" устройство щото с това не може да се прави *****. Това често се случва в света на фърмуера нали? Свиквайте ... или по-добре недейте!