събота, 13 октомври 2012 г.

Безценно

Отдавна не съм писал в блога. Искаше ми се, подновяването на статиите да не започва със злоба. Но понякога не мога да сдържа перото си (т.е. клавиатурата в моя случай).

Днес в пощенската си кутия открих нова брошура на Техно Маркет и какво да видя в началото на първа страница? Новия iPhone 5! Вече и в България! Ура Ура Ура! На цена само 1999 лв. (2499 лв. за 64GB вариант).

Да си призная цената отначало малко ме стресна. Вярно Apple държат високи цени, за да оправдаят статуса си на моден лидер в областа на умните телефони. Но Техно Маркет направо са ги оставили да им дишат праха. После осъзнах, че цената е даже ниска. Можеше да бъде двойно на това и пак щеше да е ниска. Така де, не можеш да сложиш цена на такова нещо! Преставяте ли си, сядате на кафе с тайфата и небрежно изваждате на масата телефон за 1999 лв. После гледате как народа само го оглежда завистливо и цъка с език. БЕЗЦЕННО! Нищо че това е повече от едногодишната пенсията на баба Ви. Вие ще имате най-якия телефон.

То сега като се разписах да си призная Galaxy S3 е по як, но е твърде евтин за Вашата класа. За тези пари могат да се купят 2 нови Galaxy S3 и пак да останат за една Nokia с фенерче за баба Ви. Но телефон под 1999лв.сигурно ще да е някоя евтина имитация. В това няма стил. Не го правете.

понеделник, 16 април 2012 г.

Принцесата

"Ами сега?" чудеше се принцесата - "Сега какво? Лесно им е било на принцесите едно време, достатъчно било само да бъдат красиви и готово. Принцът им бил в кърпа вързан. При това не какъв да е принц, а чаровен, храбър, красив, умен. Абе принц та дрънка! (и как няма да дрънка с тия блестящи доспехи.) А моя - икономист?! Кой става икономист в тази криза а? Харесвало му било. Ама на мен не ми харесва тая работа. Някак си не е за принц. А и едно време след като се появял принца се оженвали и живели щастливо до дълбоки старини. Днес какво - на работа трябвало да ходя, деца да гледам, салата да правя, стига де! Не е честно. Едно време такива глупости не е имало! Трябвало е да се родя по-рано. И виж мойте приятелки трите принцеси Бойка, Пенка и Любка - женени вече и всеки път като се видим, се надпреварват да ми разказват, коя как я глезил нейния принц."

"Какво да правя аз каквоооо? Дали да взема този принц, или да чакам някой по-добър" - ридаеше принцесата и подмокряше кърпичката си. "Не трябва да плача, ще й разваля цвета, а това ми е любимия цвят." Тя не беше като другите принцеси - розово та розово. Любимия и цвят бе червеното. И по-точно светлото червено - отиващо към бяло. Сама беше избродирала кърпичката с инициалите си, сърце и място за инициалите на принца. Замисли се за това, колко изтънчено занимание е бродерията и така се сети за феята която я научи на нея. "Феята? Ми да! Феята ще ми помогне за това трудно решение. Тя ще знае какво да направя. Ще даде съвет. Само че не мога да я извикам на празна маса." Тя провери шкафчето с алкохола. "Добре, всичко е тук - ликьорче, джин с тоник ако нещата загрубеят, кило 65 градусова домашна ракия (с етикетче "пукница 65") ако изпаднем в безизходица."

Фея Петрова дойде след 14 минути от другия край на града. Винаги беше такава, бързаше да помогне на хората в беда. А тя познаваше хората, знаеше всичко за тях. Кой къде живее, коя му е любовница, къде се е напил последно и какво е вечерял снощи. Всичко й беше ясно. И точно затова хората я търсеха да се съветват с нея и тя винаги помагаше. От толкова много грижи не й остана време да се омъжи и така и не се изнесе от панелката на родителите си. А и все не намираше свестен работодател, та затова предпочиташе да не работи. Но това не беше важно, тя не живееше за себе си, а за хората!

Когато принцесата свърши разказа за проблемите си, вече нямаше ликьор. И джина беше почти заминал, но си струваше! Феята я изслуша внимателно и наистина взе присърце проблема.

"Ти си много проста ма!" - рече й тя изплувайки за момент от омаята на алкохола. "Що вярваш на приказките на другите принцеси? Ми той на Бойка принца я скъсва от бой! Бие я по 5 пъти седмично за респект и още 2 за удоволствие. На Пенка мъжа пък пие като водна помпа. Тоя вкъщи се прибира само като му свършат парите и като вземе нейните пак излиза. Виж при Любка такива неща няма. Нейния нито пие, нито бие. Той си има по 2 любовници за всеки ден от седмицата, та честичко закъснява и няма време за тия работи. И стига си занимавала хората с проблемите си. Те ако много разбираха, щяха да са се оправили по-добре. Ми я вземи хубаво си помисли, какво точно искаш. И спри да вярваш, че щастливия край сам ще дойде при тебе само щото си принцеса. Та като го измислиш размърдай си принцеския ... ъъъъ дупе ... и действай. А докато още мислиш, подай ми ракията и виж да направиш една салатка а?"