понеделник, 16 април 2012 г.

Принцесата

"Ами сега?" чудеше се принцесата - "Сега какво? Лесно им е било на принцесите едно време, достатъчно било само да бъдат красиви и готово. Принцът им бил в кърпа вързан. При това не какъв да е принц, а чаровен, храбър, красив, умен. Абе принц та дрънка! (и как няма да дрънка с тия блестящи доспехи.) А моя - икономист?! Кой става икономист в тази криза а? Харесвало му било. Ама на мен не ми харесва тая работа. Някак си не е за принц. А и едно време след като се появял принца се оженвали и живели щастливо до дълбоки старини. Днес какво - на работа трябвало да ходя, деца да гледам, салата да правя, стига де! Не е честно. Едно време такива глупости не е имало! Трябвало е да се родя по-рано. И виж мойте приятелки трите принцеси Бойка, Пенка и Любка - женени вече и всеки път като се видим, се надпреварват да ми разказват, коя как я глезил нейния принц."

"Какво да правя аз каквоооо? Дали да взема този принц, или да чакам някой по-добър" - ридаеше принцесата и подмокряше кърпичката си. "Не трябва да плача, ще й разваля цвета, а това ми е любимия цвят." Тя не беше като другите принцеси - розово та розово. Любимия и цвят бе червеното. И по-точно светлото червено - отиващо към бяло. Сама беше избродирала кърпичката с инициалите си, сърце и място за инициалите на принца. Замисли се за това, колко изтънчено занимание е бродерията и така се сети за феята която я научи на нея. "Феята? Ми да! Феята ще ми помогне за това трудно решение. Тя ще знае какво да направя. Ще даде съвет. Само че не мога да я извикам на празна маса." Тя провери шкафчето с алкохола. "Добре, всичко е тук - ликьорче, джин с тоник ако нещата загрубеят, кило 65 градусова домашна ракия (с етикетче "пукница 65") ако изпаднем в безизходица."

Фея Петрова дойде след 14 минути от другия край на града. Винаги беше такава, бързаше да помогне на хората в беда. А тя познаваше хората, знаеше всичко за тях. Кой къде живее, коя му е любовница, къде се е напил последно и какво е вечерял снощи. Всичко й беше ясно. И точно затова хората я търсеха да се съветват с нея и тя винаги помагаше. От толкова много грижи не й остана време да се омъжи и така и не се изнесе от панелката на родителите си. А и все не намираше свестен работодател, та затова предпочиташе да не работи. Но това не беше важно, тя не живееше за себе си, а за хората!

Когато принцесата свърши разказа за проблемите си, вече нямаше ликьор. И джина беше почти заминал, но си струваше! Феята я изслуша внимателно и наистина взе присърце проблема.

"Ти си много проста ма!" - рече й тя изплувайки за момент от омаята на алкохола. "Що вярваш на приказките на другите принцеси? Ми той на Бойка принца я скъсва от бой! Бие я по 5 пъти седмично за респект и още 2 за удоволствие. На Пенка мъжа пък пие като водна помпа. Тоя вкъщи се прибира само като му свършат парите и като вземе нейните пак излиза. Виж при Любка такива неща няма. Нейния нито пие, нито бие. Той си има по 2 любовници за всеки ден от седмицата, та честичко закъснява и няма време за тия работи. И стига си занимавала хората с проблемите си. Те ако много разбираха, щяха да са се оправили по-добре. Ми я вземи хубаво си помисли, какво точно искаш. И спри да вярваш, че щастливия край сам ще дойде при тебе само щото си принцеса. Та като го измислиш размърдай си принцеския ... ъъъъ дупе ... и действай. А докато още мислиш, подай ми ракията и виж да направиш една салатка а?"

Няма коментари: