Безценно

Отдавна не съм писал в блога. Искаше ми се, подновяването на статиите да не започва със злоба. Но понякога не мога да сдържа перото си (т.е. клавиатурата в моя случай).

Днес в пощенската си кутия открих нова брошура на Техно Маркет и какво да видя в началото на първа страница? Новия iPhone 5! Вече и в България! Ура Ура Ура! На цена само 1999 лв. (2499 лв. за 64GB вариант).

Да си призная цената отначало малко ме стресна. Вярно Apple държат високи цени, за да оправдаят статуса си на моден лидер в областа на умните телефони. Но Техно Маркет направо са ги оставили да им дишат праха. После осъзнах, че цената е даже ниска. Можеше да бъде двойно на това и пак щеше да е ниска. Така де, не можеш да сложиш цена на такова нещо! Преставяте ли си, сядате на кафе с тайфата и небрежно изваждате на масата телефон за 1999 лв. После гледате как народа само го оглежда завистливо и цъка с език. БЕЗЦЕННО! Нищо че това е повече от едногодишната пенсията на баба Ви. Вие ще имате най-якия телефон.

То сега като се разписах да си призная Galaxy S3 е по як, но е твърде евтин за Вашата класа. За тези пари могат да се купят 2 нови Galaxy S3 и пак да останат за една Nokia с фенерче за баба Ви. Но телефон под 1999лв.сигурно ще да е някоя евтина имитация. В това няма стил. Не го правете.

Коледни дарения

С наближаването на коледните празници, от телевизията, радиото и дори от уредбите на големите магазини, ме затрупват с предложения и идеи за коледни дарителски кампании. Дни наред се чудя коя да избера.

Не, разбира се не се чудя. Няма да участвам в това откровено, предколедно лицемерие. "Дари топъл обяд на дете". На това дете преди коледа не му ли е бил нужен топъл обяд? А след коледа няма ли да му е нужен? Даренията уважаеми политици, фирми, банки, институции, PR агенции и т.н. не са кампания, а нещо, което или чувстваш в сърцето си и го правиш, без да се съобразяваш дали наближава коледа. Ил' пък не го правиш изобщо.

Има разбира се и контрапример:



Това не е предколедна кампания и като цяло идеята ми харесва. Кажете обаче, не Ви ли оставя този "рекламен клип" с някакво неприятно усещане за вина? Така и би трябвало да се чувствате, след като сте си оставили детето в дом! Не сте ли? И аз не съм. Защо тогава някой трябва да ни облъчва с реклами, които ни карат да се чувстваме виновни и ни асоциират с това?

В България има много добри хора. Аз познавам изненадващ, за мен самия, брой дарители. Никой от тях не си го е написал на челото и не е парадирал с това! Тези хора не са богати. Не и на пари. И човек винаги може да намери, какво да направи с някой друг "излишен" лев. Но вместо това, те даряват. Смятам, че Българите сме достатъчно зрели да даряваме. Дали тези, които правят дарителски кампании са достатъчно зрели обаче, предстои да се доказва.

Няма перфектни животни в гората

Няма перфектни животни в гората. Наистина няма. Вярно е - има такива, които нямат естествени врагове, но дори те ако не са на ниво умират от глад. В гората имаме специалисти. Специалисти в надбягването на жертви, в дебненето, в грубата сила, в маскирането и криенето, в груповото ловуване, в груповата защита, в размножаването, в нощния лов и т.н. Но няма животно което да може всичките тези неща. И с хората е същото.

Написах тези думи по повод това, че днес се срещнах с няколко много важни персони и те бяха все различни. Видях шеф диригента, човек изпълнен с ентусиазъм и енергия които заразяват. Видях младока - човек с млад дух (а не млад като години) подготвящ се да наследи шефа. Видях уморененото старо куче, видях "искам да покажа че наистина съм за тука". Все различни хора с много положителни качества, заслужаващи и получаващи уважение. Но никой от тях не беше събирателен образ на останалите, никой не беше перфектен - и слава богу!

този материал го публикувам с голямо закъснение, затова всяка прилика с действителни лица и събития днес е случайна

За Решителността

(съчинение с елементи на разсъждение)

Тя е качество което за някои е вродено. За други е като любовта - идва и си отива когато пожелае и не се съобразява дали сме готови или не. При трети изцяло липсва. Четвърти цял живот се борят за да се сдобият с него. Пети го имат и прекаляват с ползването му.

За да пиша за решителността, първо трябва да я дефинирам. Ще започна с едно понятие на Антъни Робинс което той нарича "Личностна сила" (personal power) и това е "силата да предприемаш действия" (the power to take action). За да придобие това определение смисъла, който аз влагам в думата решителност, трябва да бъде допълнено с думите "с ясното съзнание, че те ще променят живота ти". Допълнението е важно, защото всеки от нас предприема ежедневно действия, които променят живота ни, но не винаги го съзнаваме. Ходенето на работа ни прави по-богати и по-изморени. Къпането ни прави по-чисти, спортуването по-здрави. Всичко това променя живота ни, но това става по-скоро под формата на навик, отколкото като цел за промяна. Когато обаче искаме да направим промяна в себе си или живота си - нещо което ще промени съдбата ни, тогава ни трябва Решителност т.е. "силата да предприемаш действия с ясното съзнание че те ще променят живота ти". Респективно нерешителността е отсъствието на тази сила.

Много хора смесват решителността с честта и смятат, че тези две качества са родени едно за друго, подобно на доматите и краставиците в шопската салата. Когато се комбинират обаче, те повече пречат отколкото помагат. Как ми се е искало, веднъж взел решението да напусна работа да отида и да кажа на шефа си "Ти си тъпо магаре! Не се съобразяваш с професионалното ми мнение когато наемаш хора и после ми ги даваш да ги управлявам. Не можеш да приемеш добър съвет, защото имаш 'управленско достойнство' и се държиш като дирибей, който слуша само себе си. Искаш ми управленски резултати, но не ми даваш управленски права" (и още доста в този дух). Решителността ми вече си беше свършила работата - бях подал оставка. Честта ми повеляваше да отида и да си кажа тези неща, подклаждана от яда ми, че няколкогодишен труд отива на вятъра. Добре че имам умни приятели за трезв съвет - не го направих. Нямаше смисъл. Това нямаше да промени човека (такива промени идват само отвътре), нито да го накара да се замисли и да се удари по челото с думите "ей вярно бе", а само да го обиди.
Разбира се има и обратния вариант. Честта ти да бъде засегната и това да те подтикне да действаш решително. Но както вече казах, честта рядко е добър съветник.

След като махнахме честта от уравнението най-после мога да пиша за решителността в чистата й форма. А такава рядко се среща. Хората често помагат на решителността си като на дълго и широко афишират какво смятат да правят, как в най-скоро време ще променят живота си, с което предизвикват реакции в околните. Тези реакции им дават увереността че може и да успеят, а ако реакциите са отрицателни често ги отказват. Това не е решителност в чистата си форма. В чиста форма съм срещал решителността в лицето на млада дама, преживяла твърде неприятни неща за годините си и намерила сили да се справи с тях. Тя върви през живота си без да парадира какво е правила, прави или смята да прави, тя просто действа. Промените които прави с живота си са сериозни и за мен тя е един от най-решителните хора които познавам. Разбира се, ако днес се запознаете с нея няма да усетите това нейно качество. Дори може да решите че не го притежава изобщо. Тя няма да ви говори за личните си планове - просто ще действа. И ако действията й не ви засягат така и няма да разберете с колко силен човек сте се запознали наскоро.

Но ето че идва време да пиша за НЕрешителността. Тя е истинската тема тук. Важна е, защото за разлика от Решителността, я има във всеки от нас. Аз нямам рецепта за преодоляването й. Всеки намира свой начин за това и всяка победа е временна, а поражението НЕ е окончателно. Това което мога да разкажа, е колко много пречи:

• Когато трябва да се запознаеш с любим човек. Трябва да отидеш и да му дадеш да разбере колко страхотен си ти. Ти се отказваш мислейки си "не сега - така ще си пропилея шансовете". Истината е че шансовете ти вече са пропиляни - ти така и няма да намериш сили да отидеш да я/го заговориш. Можеше и да не се получи, но можеше и да е много красиво. Никога няма да узнаеш. За сметка на това при любимия ти човек отива някой, който може да няма много от положителните ти качества но има решителността да го направи докато ти гледаш.
• Когато си казваш "добре ми е на тази работа, вярно не е много интересна и можеше да е по-добре платена но така ми е добре, кой знае на каква ще попадна". И вероятно си прав. Ами ако не си? Не ходиш на интервюта редовно нали? От къде тогава знаеш?
• Или когато си мислиш "абе добре ми е с тази половинка, вярно че сме различни като характери и се караме за глупости ама нали ми е дошло времето да се задомя, къде ще търся тепърва, по-добре така" - следва 30+ години брак с деца и т.н. с човек който не е най-подходящия за теб или 2-5 години трупане на лоши емоции преди някой от вас да събере решителност и сили да се откаже (или при повечко късмет да срещнеш по-подходящия човек без да го търсиш).
• Когато си казваш "не мога да спечеля това състезание - той/тя е много по-добър и тренира като животно" - и вярно не го спечелваш!
• Когато решиш че "не можеш да се впишеш в тази компания", "не можеш да пееш", "не можеш да тичаш толкова дълго", "не можеш да ..." - и винаги се оказваш прав. Ако не си го помислиш, само тогава има шанс да се получи.

Удивително е как твърде много хора просто плуват през живота си очаквайки хубавите неща сами да им се случват, без те да трябва да правят каквото и да е. После заявят, че живота/държавата/обществото/работодателя и др. са се отнесли несправедливо с тях и продължават да не правят нищо, освен да искат "нещо да се промени". И кой тук трябва да промени нещо? Има принцип който гласи "докато правиш едни и същи неща по един и същ незадоволителен начин, ще получаваш едни и същи незадоволителни резултати". Единствения изход от тази ситуация е с желание за промяна и Решителност за осъществяването й.

"The first problem for all of us, men and women, is not to learn but to unlearn."
Gloria Steinem

Случвало ли ви се е някога упорито да се борите да постигнете нещо и то години наред да не ви се получава? На мен ми се случва. Има области в които въпреки сериозното ми желание и упорството което влагам, не постигам задоволителни резултати. Понякога след дълга безрезултатна борба най-после се сещам да седна и да анализирам възможно най-задълбочено в какво се провалям. И почти винаги стигам до следния извод: повтаряйки отново и отново едни и същи грешки, постигам отново и отново едни и същи резултати. Защо се случва това? Защо упорито продължавам да греша? Ако сте чели Влиянието на Робърт Чалдини, мисля си че там има част от отговора. Долу горе звучи така: хората имат тенденцията да остават верни на себе си, на това което са, и на това което са казали. Според Чалдини тази тенденция буквално се програмира в нас от обществото в ранна детска възраст. На хора, които се променят постоянно и не държат на думата си, се гледа като на несериозни. Ако разсъждавам логично, не виждам защо някой трябва да ме смята за сериозен ако упорито държа на нещо, което осъзнавам че е грешно, само защото по-рано съм вярвал в това и съм го заявил. Личното ми мнение е, че несериозен може би е този, които не се променя.

Но да се върнем към проблема с упоритите опити и незадоволителните резултати. Какво мога да направя, за да се променят нещата, след като аз съм това което съм? Как да открия правилния начин, след като явно никога не съм го знаел? Истината е, че в огромен брой от случаите начина ви е известен! Ето някои от подходите за достигане до него:

• Отговорете на въпроса "Кой знае решението (и го прави)?". След като откриете 'майстора' в избрана дейност се запитайте. "Какво би направил този човек ако е в моето положение?". Важно е да бъде другия човек, не вие! Трябва да е някой, който няма вашите задръжки и лош опит в областа! И хоп: отговора вече е в главата ви! Но не бързайте да се радвате. Следва най-трудната част. Да го направите по начина, по който би го направил някой без вашите задръжки и неувереност, произтичаща от многобройните опити с незадоволителни резултати.
• Ако не откриете такъв човек? Тогава вие сте този човек! Представете си себе си, но едва сега започващ. Представете си се като човек без никакви задръжки. Представете си се като Свръх човек! И този Свръх човек не живее във вашата кожа, няма вашите проблеми. Той се намира в компютърна игра, или на друга планета. Живее си там със страхотния си социален статус, страхотните си Свръх хора за приятели и е просто много готин. .... Този човек няма проблем да се справи с вашата ситуация. Той знае как, следователно и вие знаете!
  

Надявам се това ми писание да ви е от помощ. На мен често ми е помагало. Напоследък се улавям че забравям да го ползвам и затова реших да го напиша. Това е един от начините ми за затвърждаване на знанията. А ако мога да бъда полезен на някого, още по-добре :)

И да внимавате с метода ей! Не прекалявайте с него! Ако развиете някаква форма на шизофрения ще ви се разсърдя! И на двете ви "АЗ"!