четвъртък, 28 януари 2010 г.




Ето тази реклама ме посрещна снощи докато се прибирах и ме развесели. Много добре прицелена! И познавайки интелектуалната мощ на голяма част от участниците във въпросното предаване, повечето от тях като нищо ще изтичат до домоуправителя да се обадят!

Кеф ти брадАр - кеф ти домсАвет! Струва ми се, че някой от авторите пише по-често на така наречената шльокавица (6liokavica) отколкото на кирилица ;) Колкото до неправилната употреба на думичката "който" ... ще се направя че не съм го видял.

петък, 15 януари 2010 г.

До кога ще чакаме трамвая (автобуса, тролейбуса)


Случвало ли ви се е да стоите на спирката, закъснявате за някъде, навън е студ (или пък жега), а вие се чудите кога най-после ще дойде тъпото превозно средство? Благодарение тази функционалност в сайта на центъра за градска мобилност, аз вече не се чудя а знам ;) . В момента, сайта е букмаркнат в браузъра на телефона ми и когато се наложи да разбера, кога ще дойде въпросното превозно средство, избирам вид, номер на линия, направление и спирка и разбирам. Информацията е много акуратна и се взема от GPS в самите превозни средства. Опреснява се на много малък интервал от време. Останах с впечатление, че е на всеки 5-10 мин. Вчера го пробвах 2 пъти и грешката беше под 1 минута! Страницата работи прилично на Opera Mobile но има доста JavaScript и не зная как ще работи на други мобилни браузъри. Ако някой има впечатления да пише коментарче. А това: http://gps.skgt-bg.com/Web/SelectByLine.aspx е директен линк към нещото без излишни фреймове, което е по-удобно за мобилни телефони.

(*) Снимката е от блога на fen с разрешение на автора

понеделник, 7 декември 2009 г.

Извличане на повече от домашния рутер


Спомням си как около миналогодишната коледа спешно ми потрябва устройство с което да мога да взема един wireless сигнал и да го усиля за да се хваща в целия апартамент. За малко да си купя тогава, но ми се размина. По коледа никой не работи.


Зная че някой рутери го могат, но моя (разбира се) не. Бях забравил за случката описана по-горе, защото от тогава подобно нещо не ми е трябвало. Снощи обаче се заговорих с един приятел, който ми каза че има подобен проблем и ей така докато си говорехме, пуснах едно търсене в Гугъл и така открих DD-WRT. Накратко това е проект с отворен код, продължение на кода на един от рутерите на Linksys, който преди време компанията беше принудена (с известно подбутване от будни граждани) да отвори.

Видях че моето устройство се поддържа и има ясни инструкции и искрицата на фърмуериста пламна в мен. Нямаше да мога да спя спокойно докато не пробвам какво ще стане!

И то стана, и даже запали. Отне около 30 мин заедно с внимателното четене и screen shots на екраните на стария интерфейс (щото съм си паметлив). Вече си имах web интерфейс с който да си подкарам интернета. Но тъй като човек не цени това което е получил лесно ... започнаха проблемите. Интернета не върви и това е. А без интернет не мога да разбера дали някой не е имал проблеми с това и как ги е решил. След 2 часа обливане в студена пот, планиране покупка на нов рутер на другия ден, чудене дали да не смъкна някоя по-бета версия и МНОГО ровене във въпросния web интерфейс - интернета изгря. Оказа че съм объркал режима на wireless и съм му казал да взема през него интернет, при което порта за интернет от кабел се забранява автоматично. Камък ми падна от ... джоба.

Какво получих в повече:
  • различни режими на wireless интерфейса - AP, AP Client, AP Client Bridged, Repeater и т.н.
  • статистики на трафика които се виждат като графики в реално време и такива които се трупат на ден. Статистики на натоварването на процесора, интерфейсите и свободната памет
  • телнет достъп и възможност за изпълняване на команди през web интерфейса. Може да се напряват също така неща като: разделяне на LAN от WiFi клиентите в отделни мрежи така че да не се виждат един друг (подходящо като евтино решение за заведения които предлагат интернет на клиентите си)
  • премахване на много ограничения (примерно количеството на пренасочени портове)
  • голямо количество функционалност, която в момента не ползвам но зная че е там и може да се ползва, без да се налага да купувам ново устройство само заради нея.
Извод: Заслужава си! Вярно е че подобна операция носи известен риск и проблеми (web интерфейса понякога заспива след рестарт и не се връща на страницата при което се налага да го правиш ръчно). Но от друга страна сега имам устройство с цялата функционалност която ми е нужна напук на това, че производителите са сложили в него по-малко отколкото то може да бъде. При други обстоятелства бих си купил по "функционално" устройство щото с това не може да се прави *****. Това често се случва в света на фърмуера нали? Свиквайте ... или по-добре недейте!

петък, 21 август 2009 г.

Roma TV

Днес за пореден път бях свидетел как възрастен човек - сам кондуктор в трамвая не поиска билетче на млада ромка[*], която беше твърде заета да говори по мобилния си телефон за да се занимава с такива дреболии. В същото време всички останали (не роми) веднага подаваха билети и карти за проверка. ... И що? Що трябва да търпим и толерираме подобно поведение? За да става това все по-нормално и нормално с годините? И как така в момента в който поискаш на рома/ромката билетче, започва пищене за права, дискриминация и т.н.? (и такива сцени съм виждал). Какви права и каква дискриминация, когато не спазваш правилата? Виждал съм и такива, които не се самоопределят като българи и се държат като че ли са "на гости" само че за постоянно. Това разбира се не е проблем. Проблема е къде се намираш. Аз например, когато съм в Германия спазвам германските правила и закони, а когато съм в България - българските. Ако те са "на гости" тук, нека спазват българските правила. Ако са Българи - също.

Легенда:
[*] циганка с права (като правото да се вози без билетче)

понеделник, 25 май 2009 г.

Офисът и хората в него

Днес минах край красива, 2 етажна, фирмена офис сграда и се насладих на добре поддържаната градинка отпред. После погледнах красивите и празни офиси на приземния етаж и продължих покрай сградата, но вече от страната на глухата и не особено ползвана уличка. Там видях и работещите във фирмата - 20-тина човека в "хале" от 40-50 кв. м. Отворили широко вратата за да влиза въздух в лятната жега и се сетих за красивите празни помещения отпред. Стана ми неприятно да гледам този контраст. Прекомерна показност за клиентите и партньорите отпред, докато в задната - по-лоша част на сградата хората, които работят, за да съществува тази показност, се блъскат в едно единствено лошо климатизирано помещение.

Вероятно целта е да се демонстрира благосъстояние и просперитет на всяка цена, но се питам дали това е начина? Признавам си, че когато вляза в твърде лъскав офис, особено като потенциален клиент, първата ми мисъл е нещо от сорта на "хмм, тия може би дерат кожи от клиентите и тапицират офиса с тях?" (важи и за банки). Една приятелка описа подобен офис с думите "подтискащо луксозно", когато я попитах дали и харесва там. Дразнещо е, че продължава да има работодатели които правят разлика между "работни помещения" и "офиси" или между "работещи" и "отдел продажби/работа с клиенти". Разбира се, всеки сам избира дали да работи на дадено място, така че предполагам всичко е наред. Сегашната и предишната ми работа не правят разделение и това е една от причините да харесвам работата си. Така че мислете и гледайте внимателно когато сменяте работа. Пожелавам ви приятна работа! :)

неделя, 9 ноември 2008 г.

До вчера ходих в тоалетната с книга, от днес с библиотека!

От няколко месеца съм горд собственик на четец на електронни книги (т.н. eReader) lBook v3. След като дълго събирах впечатления мисля, че е време за ревю.


Устройството е китайско и използва екран от тип електронна хартия. Идеята за подобен род екрани е сравнително нова и има няколко конкуриращи се технологии. Тези които знам се наричат eINK и ePaper. Екрана определено е най-впечатляващата част. Черно бял (4 нива на сивото), отлично имитиращ хартия, матов и без подсветка. На практика, за да четете от него ви трябва точно толкова светлина, колкото и ако четете от обикновена книга. Очите ми се измарят по-малко отколкото от хартия, поради факта че мога да сменям размера на буквите така, че да отговарят на вкуса ми :) Един от малкото недостатъци на екрана е, че много бавно се опреснява при смяна на образа. Това, заедно с факта, че е черно-бял, правят невъзможно гледането на филми на него. И до голяма степен обезсмислят гледането на картинки, въпреки че се поддържат всички основни формати картинки за разглеждане. Доколктото ми е известно, това е недостатък на технологията "електронна хартия".


lBook разпознава много формати за документи: TXT, PDF, DOC, RTF, CHM, HTML, ZIP,FB2, WOF. Освен това може да свири MP3 файлове (включително докато четете от него) и както вече казах показва картинки. Четенето се извършва чрез така наречените "readers". Това е важно поради факта, че именно там са най сериозните недостатъци на устройството и не може да очаквате, че след като можете да правите определени неща с четеца за TXT, същото ще се случи примерно и при CHM. Ето кратки впечатления за readers които до момента съм ползвал.
  • TXT - перфектен, има хитри възможности които не очаквах като например разпознаване по определени признаци на глави в текстовия файл и чудесен начин на изобразяване прогреса на четене. Недостатък - не може да обръща текста хоризонтално на екрана
  • RTF - също отличен. Предимствата на RTF форматирането + всичко казано за TXT
  • PDF - като цяло отличен, но доста често непригоден за четене поради факта че PDF е фиксиран формат и не поддържа никакви преоразмерявания и местене на текст. Ако текста ви е дребен, можете да го обърнете така, че редовете да се изобразяват по дължината на екрана. Но ако и тогава буквите са ви дребни, както често става с моите файлове .... нищо не може да се направи. Поне не и с устройството. Ще чакам eReader с по-голям екран и ще пробвам пак. Недостатък - не се сеща да замести липсващите шрифтове които не са включени във файла със свои.
  • DOC - слаб 2 - не може да смени размера на текста, нито да завърти редовете по дължината на екрана, при все че DOC формата не е ограничен в това отношение като PDF
  • ZIP - работи но не помни позицията на файла който съм чел от него. Ползвах го веднъж, стига ми толкова.
  • CHM - зле. Може и да успеете да прочетете нещо. Аз не успях. Не може да ползват препратките. Когато се опитах да отида на страница по номер се замисли дълбоко и след 5 мин, изгубих вяра че ще успее и го спрях.
За подпомагане на четенето има списък с последните 8 отворени книги. Освен това се помни последната позиция до която е четено, за по-голям брой книги, но не зная точно колко.


lBook до момента е забивал 2-3 пъти. Когато това се случи, натискате reset бутона и продължавате напред :) До момента винаги успява да запомни къде съм стигнал в книгата, въпреки забивката.

Устройството е невероятно икономично като ток. С една батерия изчетох 3-4 книги и много разкази. За месеци съм го зареждал 2 пъти. Създателите му твърдят, че с един заряд издържа 10000 страници. Батерията е Li-ION 950mAh и според мен е от GSM :)

lBook има слот за SD карта и в комплекта му идва такава с размер 1GB. На този етап ми е напълно достатъчна. Има също така вътрешна памет с размер 512МB, която е достъпна през USB 1.1 връзка. До момента не съм ползвал тази възможност.

В комплекта има още: зарядно, кожен калъф за предпазване, гаранционна карта и разбира се отверка за монтиране на батерията + резерни видии ;) Ръководството е като PDF (с големи букви) във вътрешната памет.

Едно от най-сериозните предимства на lBook е че е кирилизиран, за разлика от други подобни устройства като Amazon Kindle и Sony Reader.

Ето и спецификацията:
  • Дисплей: 6"еINK TFT SVGA (800 x 600)
  • Операционна система: Linux
  • Процесор: Samsung ARM9 200Mhz
  • Памет: SDRAM 32MB,NOR Flash 2MB, Flash disk 512MB
  • Слот за разширение: SD (максимален размер 4GB)
  • Комуникация: USB 1.1
  • Батерия: Li-ION 950mAh
  • Маса и габарити: 200 грама, 184mm * 120mm * 9.9mm
Според мен, въпреки изброените до тук недостатъци и твърде високата цена, устройството си заслужава. Щастлив съм че го имам и ви пожелавам и на вас по едно такова ... а защо не и по-хубаво!

В България lBook може да се закупи от тук. Доколкото ми е известно, това за момента е единственото място.

Сега лягам. Видяхте ми възглавницата и eReader-а на снимките. Време е читателя да се присъедини :)

понеделник, 3 ноември 2008 г.

OpenFest 2008 - впечатления

Тази събота и неделя бях на OpenFest. Като цяло беше интересно, но личното ми впечатление е, че обществото формирано около свободните технологии вече има всички необходими технологични играчки и предостатъчно потребители за да започне да се обезсмисля. Само преди 5 години, Linux беше нещо достъпно за малцина и всички, които имаха смелост и способности да го инсталират, дори и без да го ползват ежедневно, биваха обявени за хакери. Информацията как да си инсталираш това, настроиш онова, оправиш нещо по ядрото или просто си подкараш някакъв по-нов хардуер, беше апокрифна и беше по-лесно да помолиш местния Linux гуру за помощ, отколкото да я откриеш в интернет и да я накараш да работи точно на твоята дистрибуция и версия на ядрото. Така възникна обществото, обединено около идеята да популялизира софтуера с отворен код и да помага на по-неопитните потребители. В повечето случаи напълно безплатно! Славни времена бяха - но струва ми се че отминаха. Linux вече е много по-достъпна, популярна и лесна за управление операционна система. Повечето дистрибуции имат добри пакетни менажери, а интернет е пълен с информация за това как да си оправите проблемите. Това до голяма степен обезсмисля началната идея на обществото. Но като щастлива и горда част от него, аз нямам никакво желание да го "погребвам". Иска ми се то да остане живо още дълго. И затова смятам че идеята която го създаде трябва да се промени за да поднови смисъла от съществуването му. Идеи за посоки на промяна много:
  • Помощ на бизнеса - как да създадем компании различни като тип бизнес и респективно нужди от софтуер, чиито софтуер е изцяло свободен
  • Помощ и популяризиране на операционните системи различни от Линукс (BSD и OpenSolaris са добри примери)
  • Помощ на хората желаещи да разработват софтуер (включително комерсиален) за свободни операционни системи
  • .... (със сигурност и вие може да добавите нещо тук) ...
----------------
Опа! доста се отклоних от темата за OpenFest :) връщам се към нея.
Хареса ми. Средата, организацията, повечето от лекциите. Освен това този OpenFest затвори кръга на понятието free. Когато говорим за free software думата free може да се тълкува като безплатен или като свободен. Richard Stallman внася яснота за смисъла с думите "you should think of free as in free speech, not as in free beer". Е на OpenFest 2008 имаше и двете :)