"The first problem for all of us, men and women, is not to learn but to unlearn."
Gloria Steinem

Случвало ли ви се е някога упорито да се борите да постигнете нещо и то години наред да не ви се получава? На мен ми се случва. Има области в които въпреки сериозното ми желание и упорството което влагам, не постигам задоволителни резултати. Понякога след дълга безрезултатна борба най-после се сещам да седна и да анализирам възможно най-задълбочено в какво се провалям. И почти винаги стигам до следния извод: повтаряйки отново и отново едни и същи грешки, постигам отново и отново едни и същи резултати. Защо се случва това? Защо упорито продължавам да греша? Ако сте чели Влиянието на Робърт Чалдини, мисля си че там има част от отговора. Долу горе звучи така: хората имат тенденцията да остават верни на себе си, на това което са, и на това което са казали. Според Чалдини тази тенденция буквално се програмира в нас от обществото в ранна детска възраст. На хора, които се променят постоянно и не държат на думата си, се гледа като на несериозни. Ако разсъждавам логично, не виждам защо някой трябва да ме смята за сериозен ако упорито държа на нещо, което осъзнавам че е грешно, само защото по-рано съм вярвал в това и съм го заявил. Личното ми мнение е, че несериозен може би е този, които не се променя.

Но да се върнем към проблема с упоритите опити и незадоволителните резултати. Какво мога да направя, за да се променят нещата, след като аз съм това което съм? Как да открия правилния начин, след като явно никога не съм го знаел? Истината е, че в огромен брой от случаите начина ви е известен! Ето някои от подходите за достигане до него:

• Отговорете на въпроса "Кой знае решението (и го прави)?". След като откриете 'майстора' в избрана дейност се запитайте. "Какво би направил този човек ако е в моето положение?". Важно е да бъде другия човек, не вие! Трябва да е някой, който няма вашите задръжки и лош опит в областа! И хоп: отговора вече е в главата ви! Но не бързайте да се радвате. Следва най-трудната част. Да го направите по начина, по който би го направил някой без вашите задръжки и неувереност, произтичаща от многобройните опити с незадоволителни резултати.
• Ако не откриете такъв човек? Тогава вие сте този човек! Представете си себе си, но едва сега започващ. Представете си се като човек без никакви задръжки. Представете си се като Свръх човек! И този Свръх човек не живее във вашата кожа, няма вашите проблеми. Той се намира в компютърна игра, или на друга планета. Живее си там със страхотния си социален статус, страхотните си Свръх хора за приятели и е просто много готин. .... Този човек няма проблем да се справи с вашата ситуация. Той знае как, следователно и вие знаете!
  

Надявам се това ми писание да ви е от помощ. На мен често ми е помагало. Напоследък се улавям че забравям да го ползвам и затова реших да го напиша. Това е един от начините ми за затвърждаване на знанията. А ако мога да бъда полезен на някого, още по-добре :)

И да внимавате с метода ей! Не прекалявайте с него! Ако развиете някаква форма на шизофрения ще ви се разсърдя! И на двете ви "АЗ"!

Разширяване фърмуера на цифрови фотоапарати Canon

Днес попаднах на нещо наречено CHDK и след като го инсталирах на моя Canon SX100 IS просто останах без думи. Накратко CHDK представлява разширение фърмуера на цифровите фотоапарати Canon. Тук може да намерите информация за поддържаните до момента модели както и как да си го инсталирате. Има също така две ръководства за ползване на разширението. Определено не всичко ми е ясно с тези съкращения ... а и без тях. Едното е тук а другото тук. Най-хубавото е, че това не променя фърмуера на вашия фотоапарат, така че НЯМА никаква вероятност нещо да се прецака. Ето само някой основни предимства които ви дава инсталацията на CHDK:

• Поддръжка на RAW формат. Съхраняват се както JPEG така и втори файл в RAW формат
• Показване точния процент на батерията
• Показване оставащото място на картата
• Жива хистограма. Може да се вижда постоянно или след като фокусирате
• Показване на Zebra. Не знаех какво е това. Оказа се че различните преекспонирани или твърде тъмни части се оцветяват и всичко това веднага след като фокусирате
• Показване на много други детайли като точна степен на оптичното увеличение, осветеност на това което снимате и т.н.
• Има собствен редактор на разположението на нещата които показва
• Може да покаже избрана от вас мрежа за композиция на екрана
  
• За програмисти и много напреднали: има възможност за писане на собствени скриптове на uBasic и библиотека от готови такива. Вижте следното ръководство.
• За маниаци: има четец на текстови файлове, файлов браузър, 2 игри!

Разбира се има и някой недостатъци които забелязах:

• Картата трябва да е заключена. Това не пречи на снимките да се записват! Пречи на мен, когато я сложа в четеца да изтрия лесно файловете
• Когато стартирам фотоапарата, стартира по бавно и не минава директно в режим снимане докато не натисна бутона за снимане.

В резюме: продължавам да ползвам CHDK и да го разучавам. Искам да извлека повече от апарата си! Винаги мога да го махна при желание :)

Гела: за гайдите и хората

Тази събота и неделя бях на събор в село Гела. Повода беше традиционното гайдарско надсвирване и аз се възползвах от случая да се видя с Родопите, където не бях стъпвал от години. И още да се се видя с приятели, да се понапия, да спя на палатка (отново нещо, което не бях правил от години, но се оказа че е като карането на колело ... не се забравя)

Някой хора казват че една една картина струва повече от 1000 думи и ми се иска да проверя тази теория. Започваме:

Имаше много хора. Не зная колко точно но според мен бяхме над 1000 души.

А Родопите са красиви!

Много красиви

В планината може лесно да се загубиш, затова имаше много табели. Ето я табелата за "Широка лъка"

А това е самата "Широка лъка"

ето ме и мен

... и после се понапихме ... ще пропусна снимките от този период ...

Но не бяхме единствени ... сутринта някои играха "Махмурлийско хоро"

Корените на "Махмурлийското хоро" се губят в древността. Знанието за него е потъвало в забравата на вековете, за да бъде преоткрито когато е нужно. За него се знае, че изисква специално състояние на духа и тялото, за да може неравноделния му такт да се получи от самосебе си. Играе се с едни и същи стъпки независимо от музиката. Важно е да се отбележи, че в ръката вместо кърпичка водача трябва да държи така наречения "бульон трезве". В древността за целта се е ползвала зелева чорба, но в по-новата ни история като че ли се предпочита бирата.

Но да поговорим малко и за гайдите. За съжаление се оказа че сме изпуснали основната част на програмата, която е била събота сутрин (по това време пътувахме към Гела). На следващия ден хванахме само награждаването и по едно изпълнение на наградените майстори.

Ето ги и малките майстори: момчето е на 6 годинки, момиченцето му е сестра и е много по-голяма от него ... на цели 8

Ето някой от големите майстори

и се почна хорото

Тъкмо си мислех че на цялата работа и липсва един добър тъпанар и ето че той се появи. От Ню Йорк ... за да акомпанира на един японски гайдар
а после и на един гъдулар от Бостън


Японския гайдар се представи много добре, но човека с тъпана нещо не се чуваше. Не знам дали не го беше хванала сценична треска или микрофоните не го озвучаваха добре ... мога само да предполагам.

Като цяло мога само да кажа едно голямо БРАВО! На организаторите, на изпълнителите, на Родопите за това че са красиви!

Четене какво пише между редовете (продължение)

Днес попаднах на една статия в dnes.bg и след като 2 пъти я прочетох започнах да си мисля, че ми се губи една идея в живота. Нещо май не съм наясно с това какво значи да си "управляващ". Ще публикувам тук текста на статията, като в италик ще пиша това, което аз чета между редовете:

---------------
К'ъв ти вот, отиде ми самочувствието

"Отговорността не е да се хвърля една торба обвинения, а да има постоянна конструктивна критика от страна на опозицията", каза вицепремиерът Меглена Плугчиева по време на обсъждането на шестия вот на недоверие срещу кабинета.

... уважаема опозиция, моля подавайте обвиненията едно по едно с постоянна скорост за да имаме време да ги отбием или игнорираме ....

По думите й основна вина за негативния доклад на ЕК и за спрените плащания към България носи опозицията.

... мила опозиция, нещата трябва да са ясни: ние управляваме ... вие сте виновните .

"Тук сте от 3,5 години и къде е вашият парламентарен контрол, чакате ЕК да ви върши работата", попита Плугчиева.

... 3,5 години не ви обръщаме внимание, и на тези калпазани от ЕК се пробвахме да не обръщаме, ама те взеха че спряха парите и стана една ....

Вицепремиерката отбеляза, че в Германия е имала много по-голямо самочувствие заради хвалбите на европейските партньори, отколкото самочувствието, което има тук.

(и автора като беше в германия имаше самочувствие, ама му мина като се прибра) ... тя опозицията е виновна

"Ако вие тук, които сте елитът на нацията, се нападате като на Женския пазар, как българският народ може да има самочувствие", заяви тя.

... не че скоро сме стъпвали на Женския пазар да видим как живее въпросният български народ, иначе нямаше да имаме самочувствие да му обясняваме, че нещата стават все по-добре ....

Плугчиева посочи още, че не трябва само да се критикува, а да се види и положителното развитие от работата с еврофондовете.

... само да го намеря това положителното ... тук някъде между папките с негативни доклади на ЕК беше ... Да сте виждали едно малко листче?

"Когато бяха установени проблеми и грешки с използването на парите от фондовете, както и случаите на корупция, правителството взе мерки", добави тя.

... на всички виновни отрязахме малкия пръст на лявата ръка и го хвърлихме на вълците .. така де, не може да ги хвърлим целите я ... ще вземат да се уплашат ... да кажат нещо ...

"В управлението на страната има нужда от здрав разум, а не от емоции", коментира вицепремиерът.

(права е жената! и аз така мисля ... само дето ми се иска ей така от време на време да има мъничко емоция ... да се вижда че им пука, да ги видя че се впрягат в идеята че БЪЛГАРИЯ заслужава да направиш за нея ПОВЕЧЕ)

Четене какво пише между редовете

Тъй като това е първия ми политически "пост", ще си позволя да кажа повече за това, доколко се интересувам от политика и колко често имам мнение по въпроса.

Аз съм от хората, които не гледат новини по телевизията и не четат вестници. Причината за това е, че и двете ми действат твърде депресиращо. Често единственото което се търси е сензацията, затова занимават хората с убийства, съдилища и лични драми. И хората четат! Това си е много полезен инструмент за отвличане вниманието на тълпата, при това струва ми се никога не се изтъпява. Докато всички четем за запалил се влак, медиците в либия или друга нашумяла тема, политиката си върви, а в България политика = далавера. Това разбира се не сме го измилили тук. Политиката е власт, а там където има власт има "далавера". Така е по цял свят, при нас просто е в по-големи (като процент) мащаби и по нагло, нескопосано и безочливо. А и ние търпим повече от средностатистическия европеец, така че "не е луд който яде баницата .... " и нататък си го знаете. То в политически вариант струва ми се е "... а който го избира".

Единствените новини които чета са в интернет. Там като че ли "покварата" още не е достигнала с пълната си сила. При това чета от време на време. Държа да заявя, че макар да имам ясна позиция по някой въпроси, винаги разсъждавам на базата на частична информация. Какво се казваше в сериала "Ало ало": "Не мисли! Ти нямаш достатъчно информация за да мислиш."

Само дето аз не искам да не мисля ....

Как да оценим програмист, когато нямаме време да се задълбаваме?

"... и тръгне ли да прави 'лястовичка' за да ти показва че не е пиян, значи е пиян"
(Народна мъдрост)

Забележка: описания тук метод е разсъждение на автора. Няма претенциите да е изчерпателен и/или достатъчно добър. В никакъв случай не го ползвайте като основание за наемане или отхвърляне на кандидат за работа!

Замисляли ли сте се някога, как може да прецените що за програмист е някой с когото току що сте се запознали, примерно на чаша бира в компанията на много хора. В такива ситуации не може да му дадете задачка :) и обикновено след като сте в компания, няма възможност да се си начешете крастата приказвайки 5-6 часа за програмиране с него измежду халбите. Според мен може да научите много за нивото на човека с помощта на 1 или 2 прости въпроса. Трябва да следите отговорите и увереността с която се дават. За простота ще разделя програмистите на 3 категорий: начинаещ, програмист и гуру. Тези категории са базирани на уменията, а не на стажа. Познавам начинаещи програмисти с 10 годишен стаж, затова не оставяйте възрастта, стажа или "загадъчното" изказване и поведение да ви заблудят.

Ето началния въпрос:

"На какви езици можеш да програмираш?"

Примерни отговори:

1. един език който се учи лесно: примерно C#, JavaScript, PHP => начинаещ или програмист но по-вероятно начинаещ
2. един език който не се учи лесно: примерно C/C++, Perl, асемблерен език => програмист
3. платформа: .NET, Java => начинаещ или програмист в редки случаи гуру. Изисква задаване на уточняващ въпрос. Примерно: "Коя Java? SE, EE, МЕ?" или "Tрябва ми едно просто .NET приложение с Windows Forms на JavaScript.NET или Python.NET/IronPython. Mожеш ли да помогнеш?"
4. Изброяване на няколко езика => вероятно програмист
5. "На каквото трябва/дойде" => ако е произнесено с подходяща увереност си имате работа с гуру
   

При всички случаи ще трябва да зададете 1-2 допълнителни въпроса с цел уточняване нивото на експертиза, но тези въпроси не могат да бъдат посочени тук защото са специфични за отговора на първия въпрос. Импровизирайте!
Предполагам сте забелязали, че въпросния метод има за цел да оцени ширината, а не дълбочината на знанията. Считам този метод за по-подходящ за бързо оценяване нивото на колега програмист. Хората които смятам за изключително добри програмисти, но владеят само 1 език или платформа са много малко и това ми дава основание да предложа този метод.

Що е то FreeBSD 7.0 и има ли почва у нас?

Снощи се реших да си инсталирам FreeBSD 7.0 в къщи. На виртуална машина разбира се. Доста ми го бяха похвалили, а аз не съм пипал BSD операционна система от времето на OpenBSD 3.7 (някъде около 2002).

Първи впечатления:
Инсталация: Съвсем малко по-слаба от тази на Linux Slackware 3.6 от 1999г. - първия Linux който съм пипал изобщо. Наричам я по-слаба, защото Slackware имаше и текстов прогрес тогава. (минутка носталгия .... и продължавам!)

Тези хора изпитват някакво садистично удоволствие, да мъчат бедните си потребители с неудобни и по-важното недомислени инсталиции. И не, нямам предвид текстовия интерфейс. Дадох на системата да инсталира всичко и установих, че инсталатора след като инсталира пакет, ти показва съобщение в изкачащ прозорец (в текстов режим разбира се), за да те уведоми за около 2 секунди, че успешно е инсталирал пакета хххххххххх. И какво прави системата през това време? Нищо че по-лесно (гледах натоварването на процесора, едно от предимствата да ползваш виртуална машина)! А пакети FreeBSD си има много. Не знам кой гений на инсталациите е родил тази мъдрост, но е трудно да го направиш по неоптимално. За повечето пакети времето за инсталация беше по-кратко отколкото се задържа диалога който казва, че пакета е инсталиран ОК.

... но млъкни сърце. Като цяло инсталацията си свърши работата добре и сравнително бързо. Инсталира коректно мрежата и ми помогна да си настроя потребителите и групите.

Втори впечатления:
написах 'startx' и хоп ... XServer-ът изгря без проблеми. Тук отново няма излишни глезотии от сорта на Gnome, KDE или поне WindowMaker. Изкочи си добрия стар как_му_беше_името и остави в мен приятното впечатление че съм се върнал 10 години назад във времето, когато си инсталирах първия Slackware и нежно пипах клавиатурата в стил "секретарка гледа да не счупи нещо в Word". Така де, кому са нужни разните там Window Manager-и? Истинските мъже работят с гол X!

Сега ще трябва да си припомням и чета, как се ползваше ports системата на BSD. Очаквайте продължение ...

(на другия ден)

Трети впечатления:
Ports системата работи криво ляво. Успях да инсталирам малки пакети като mc и bash но се провалих на xfce4 и kde3.

Последни впечатления:
Тази работа не е за мен. FreeBSD 7.0 определено не спечели парче от сърцето ми. А то е голямо и имаше място за него. Това разбира се си е мое мнение и не се и опитвам да го налагам на когото и да било. Що се отнася до unix света, аз съм само един потребител. Сега моята работа се свежда до това, да си изплача проблемите пред вас и да си изтрия виртуалната машина и .iso файла на дистрибуцията.